Читать «Вълшебната планина» онлайн - страница 623

 — Смътно.

 — Него ден, значи, Беренс сне прозрачния ти портрет?

 — Ами да.

 — Боже мой! У тебе ли е?

 — Не, в стаята ми.

 — А, в стаята ти. Що се отнася до моя, аз винаги го нося в портфейла си. Искаш ли да ти го покажа?

 — Крайно благодаря. Не умирам от любопитство. Вероятно ще бъде нещо съвсем невинно.

 — Видях вече външния ти портрет. Но бих предпочел да видя вътрешния, който държиш в стаята си… Нека те попитам още нещо! Понякога те посещава един господин, русин, който живее в селището. Кой е той? С каква цел идва при тебе този човек?

 — Бива те за шпионаж, признавам. Е добре, ще ти отговоря. Да, касае се до един болен съотечественик, мой приятел. Запознах се с него в друг курорт преди няколко години. Нашите отношения? Ето какви са: изпиваме заедно по един чай, изпушваме по две-три цигари и си бъбрим — философстваме, говорим за човека, за бога, за живота, за морала, за хиляди неща. Ето го моя отчет. Доволен ли си?

 — И за морала! А какво открихте например в областта на морала?

 — В областта на морала? Интересува ли те? Е добре, ние смятаме, че не трябва да търсим морала в добродетелта, сиреч в разума, дисциплината, добрите нрави, честността, а, напротив — искам да кажа: в греха, когато се излагаме на опасност, когато се излагаме на това, което е вредно, което ни разяжда. Струва ни се, че е по-морално да се погубиш и даже да загинеш, отколкото да се съхраниш. Великите люде не са били нравствени, а авантюристи в злото, порочни, велики грешници, които ни учат да се прекланяме по християнски пред нещастието. Всичко това никак не ти се нрави, нали?

81

— Всички се разотидоха — каза госпожа Шоша. — Тези бяха последните; късно е вече. Е добре, карнавалното празненство завърши.

82

— Изводите ви са известни, господине.

83

— Никога, Клавдия. Никога не ще ти говоря на „вие“, нито в живота, нито в смъртта, ако може да се каже така — би трябвало да може. Тази форма на обръщение към човека, установена от културния Запад и хуманистичната цивилизация, ми се струва твърде буржоазна и педантична. Защо всъщност е нужна формата? Формата е въплъщение на педантизма! Сериозно ли искаш да ме изненада всичко това, което сте решили относно морала ти и твоя болен съотечественик? За глупец ли ме смяташ? Виж какво, я ми кажи какво мислиш всъщност за мене.

 — Тази проблема не ми е дала много поводи за размисъл. Ти си един приличен малък добряк от добро семейство, имаш привлекателно държане и си послушен ученик на своите наставници; скоро ще се върнеш в равнината, ще забравиш напълно, че някога си говорил тук насън, и ще заработиш съвестно за величието и могъществото на своята родина. Ето вътрешна снимка, направена без рентгенов апарат. Надявам се, че я намираш вярна.