Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 98

„You know that we are living in a material world,

And I’m a material girl…“

„Още по-страшно е, когато някой вече с идеала содомски в душата не отрича и идеала на Мадоната, и пламти от него сърцето му и наистина, наистина гори, както и в младежките непорочни години…“

„You know that you are living with a material girl,

And this is a material breach…“

Стьопа стана и толкова рязко изключи радиото, че кръглото копче остана в ръката му. Той го запокити в ъгъла. „Какви идеали, боже мой“ — помисли си той и продължи да чете:

„Онова, което умът мисли за позор, за сърцето е само красота. В содом ли е красотата?“

Стьопа изпусна книгата и изстена: — Ах, де да беше така, Фьодор Михайлович! Де да беше така!

34

На сутринта на Пушкинска имаше задръстване и Стьопа задряма зад гърба на шофьора. Стресна се от клаксоните и няколко секунди не можа да разбере къде е — докато не видя рекламата на пепси-кола с думите „Вземи всичко от живота!“

При вида на бутилката в ръката на лирическия герой Стьопа изпадна в асоциации, които го накараха толкова силно да се намръщи, че водачът на съседния джип се размърда неспокойно и няколко пъти нервно натисна клаксона.

Когато колата потегли, Стьопа си спомни, че в копринената кутия беше останал още един лингам на победата, ултрамаринен като етикета на рекламата. Цветът на късмета — искаше му се да го вярва… Но нямаше кой знае какви основания да вярва.

„Сега какво? — помисли си. — Не знам. И изобщо знае ли някой?… Уф…“

Мюс не беше в офиса. Стьопа отвори вратата на счетоводството и го лиснаха пръските на разгорещен спор:

— Ама какви ги дрънка той бе? Руснакът по-рано не беше ли табуретка? Даже табуретка не беше, ами подлога, тоалетна чиния с ей толкава дупка по средата…

В счетоводството не знаеха къде е Мюс. Бледата счетоводителка каза, че вече втори ден се обаждал Сракандаев, питал кога Стьопа ще е на работа. В контролния отдел също не знаеха нищо за Мюс. Затова пък на бюрото й в приемната имаше огромен букет рози, вързан с панделка от моаре с щамповано златно магаренце — куриер от „Делта-кредит“ го бил донесъл половин час преди идването на Стьопа. Освен това към букета имаше писмо.

Стьопа изруга под нос, взе го и влезе в кабинета си — да го прочете. Писмото беше отпечатано на розова японска хартия и в него пишеше:

Стъопка,

Щом те видях с това расо, с ръкавиците, с тоя кръст и всичко останало (хей-хай-хой!), веднага разбрах, че си very cool guy, човек с въображение и стил. Обичам хората като тебе, защото и аз съм такъв — ти сигурно вече го разбра. Сигурен съм, че ни чакат още много и много страшно готини мигове, а може би дори часове и дни. Когато ти се отвори свободна минутка, звънни ми, ако обичаш. Защото ме е страх да не претоваря телефонния ти секретар и секретарката ти.

Знаеш ли какво? Я ела този уикенд на вилата ми!

P.S. Страшно се радвам, че работим по един и същ проект. Веднага разбрах, че възгледите ни за света са еднакви.