Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 96

— Че как. Нали ви паса и двамата. А той има три видеокамери в приемната. Казах му да не се стяга — че не можеш да имаш никакви реални претенции към него, че сигурно е нещо лично, романтично. И оттогава той те чакаше. Ти ваза в офиса имаш ли си?

— Защо?

— Ако нямаш, купи си. Всеки ден ще ти праща цветя по куриер. Знаеш ли, Стьопа… От една страна, те разбирам, нали — да си огледаш партньора и така нататък. Но от друга, да ти кажа, голям маясъл си докара на главата…

— Защо?

— Ти просто знаеш много малко за него. Не е достатъчно само да го работиш, трябва да го дундуркаш и да го браниш от вълците. Иначе почва да реве с всичка сила. Два санбернара си има на вилата — такива вълци са, че не ти е работа.

— Стига вече, капитане — каза Стьопа. — Отивам да пусна телевизора.

— Давай, братче. До скоро.

Телевизорът под тавана на вагон-ресторанта работеше лошо. Сигналът беше слаб — по екрана трепкаха бели линии и звукът почти не се чуваше. Щом обаче рекламният блок свърши, екранът почерня, а после избухна като разноцветна празнична заря. След нея остана огромното златно число „43“. Четворката затрептя, завъртя се няколко пъти около оста си, люшна се и като език на камбана със звън удари тройката. От удара на вълни се разбягаха весели шарени букви и образуваха думите „Чубайка“ и „Зюзя“. След миг между тях с мляскащ звук цъфна мъничко зеленичко „и“ — цветът напомни на Стьопа отровнозеленото „77“ от петербургския му делириум, той усети, че всеки момент ще повърне, скочи и хукна към клозета.

Когато се върна, Зюзя и Чубайка вече бяха на екрана. Стьопа не разбра кукли ли са, или анимация, но бяха направени много добре. Изглеждаха точно така, както ги беше описал Малюта в проекта, но Зюзя, със затворническа ватенка върху моряшката фланелка, беше дори още по-страшен, отколкото си го беше представял Стьопа. Гледаше навъсено Чубайка, правеше от време на време някакви уродливи мечешки жестове и продължаваше разговора, чието начало Стьопа беше изпуснал.

— Чубайка, искате ли да ви припомня как в Русия почна новата епоха?

— Опитайте, Зюзя.

— Значи руснакът си седеше в тъмната барака на едничкото си столче, табуретка де. Бараката беше стара и мръсна и той ужасно я мразеше. Казваха му, че е в нея временно, но той не вярваше, защото помнеше, че същото това са го разправяли и на дядо му и баба му. За да му олекне, руснакът пиеше водка и гледаше телевизия. По телевизията даваха новини за прибирането на реколтата, което също му беше ужасно омръзнало.

— Да, Зюзя, това е наистина ужасно.

— Един ден по телевизията показаха огромна светла къща с колони, камини и витражи, с красиви мебели и картини. А после, Чубайка, на екрана се появихте вие. С ето този смокинг и с папийонката. И помолихте зрителя да отговори на въпроса къде е по-добре — в мръсната стара барака или в тази огромна светла къща.

— И какво отговори руснакът, Зюзя?

— Руснакът отговори, че по-добре е, разбира се, в огромната светла къща. Вие казахте, че този избор е разбираем, но че пътят до тази къща не е лесен и че ще струва скъпо. И руснакът се съгласи на цената, пък каквато ще да е.