Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 95

— Да? — каза Стьопа, след като го вдигна до ухото си.

— Здрасти — жизнерадостно викна Лебедкин. — Как е?

— Нормално.

— Еба Магарето, а? Е, добре дошъл в клуба на знаещите и можещите!

— Какво? — смаяно попита Стьопа.

— Записът вече е в Москва. Сега става бързо — по интернет. Целият отдел се насра от смях, докато гледахме как го дръгнеш. А бе направо победа на доброто и светлината. Ти какво така си вдигаше ръцете към тавана? Молеше ли се, а?

Стьопа не отговори нищо.

— И как ръмжеше само… Трябвало е да станеш артист, Стьоп, а не да си търкаш гащите на стола в банката.

Стьопа пак не каза нищо.

— Имай предвид обаче, че когато Магарето реве така, значи работата е сериозна и задълго. Много е влюбчив. Защо мълчиш?

— Не знам какво да кажа — призна Стьопа. — И главата ме боли.

— Защото смърка оная гадост. Виж, това вече не го очаквах от тебе. Едно е да сцепиш сфинктера на Магарето, даже браво за това. Обаче това пък защо?

— Е, сега и за нас ще има компромат.

— Какъв компромат бе — въздъхна Лебедкин. — Няма такова нещо. Магарето е хитро. Виж сега как стоят нещата — за тебе имаме компромат. Ти също си събрал едно-друго за мен, знам аз… Обаче никой няма нищо за Магарето, въпреки че всички са го ебали. Записи има, и то какви! Алмодовар ряпа да яде. Представи си — опъват Магарето, а той грабнал телефона и крещи: „Имам политическо влияние в тази страна, всичките ще ви еба в гъза!“ И тръска глава, та ушите да не му падат в очите и да може да вижда кой го клеца. Сериозно ти говоря — направо е вредно за здравето да го гледаш, наистина можеш да се пукнеш от смях. И какво излиза? Записи има, а компромат — не! Можеш ли да си представиш?

— Не — отвърна Стьопа. — Не мога. Как може да стане така?

— Много просто. Защо мислиш слага снимката на Путин на масичката? Защото знае, че няма да я качим на нито един сайт. Умен е той… Ясна му е ситуацията. По-рано имаше снимка, на която се прегръщаше с Елцин…

Стьопа дълго не можа да измисли нищо. Накрая мълчанието стана непоносимо, просто трябваше да каже нещо.

— Ами защо… ъъъ… защо не можете да пуснете старите записи, тия с Елцин?

Сега задълго замълча Лебедкин.

— Добре де — каза накрая. — Не ти се обаждам за това. Има ли някъде около тебе телевизор?

Стьопа вдигна очи към тавана в ъгъла.

— Има един, но не знам дали работи.

— Пускай го. Ще дават първия „Чубайка“. Не е самото съвършенство де, не сме го огладили съвсем, обаче знаеш как е — първата работа срам за майстора. Все пак хората, които го видяха, го харесаха. Така че пускай телевизора.

— Разбрах — каза Стьопа без особен ентусиазъм.

— И един личен въпрос — продължи Лебедкин. — Ако не е тайна, къде си се научил да се преобличаш така? И ти ли си бил в Панкиската клисура, пич?

— Аз… Не, аз…

— Внимавай с тая работа. Изнервяш хората. Магарето съвсем се сговни, когато му цъфна в банката с тая брада. В един през нощта ми звъня — изобщо не беше разбрал, че си ти.

— Ама той… той знаеше ли? — изумено попита Стьопа.