Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 89

— Мама му, нали ви казах да не влизате — каза Сракандаев и кихна силно.

Клинт Истууд изгледа Стьопа дълго — хем с подозрение, хем с уважение. Сракандаев посочи вратата и охраната се изниза, като внимателно я затвори.

Стьопа осъзна, че стои като някакъв невъобразим Ленин — с червения член, стиснат в протегнатата му ръка. Понечи да я отпусне, но Сракандаев го хвана за китката.

— Ела — каза той и повлече Стьопа към стъклената масичка.

Вдигна чинията — под нея имаше купчинка бял прах (Стьопа, кой знае защо, си помисли, че е мъничка пряспа, както има мънички японски дървета бонсай) — и гребна от прашеца с ръба на страницата от списанието. После каза на Стьопа:

— Хайде. — И му подаде влажната от собствения му нос тръбичка, свита от банкнота.

— Аз не…

— Казах: хайде — прегракнало повтори Сракандаев и се облиза.

Стьопа реши да не спори. Остави члена на масичката, взе тръбичката от Сракандаев, пъхна в носа си края, който беше по-чист, и като придържаше с другата ръка брадата си, смръкна отвратително горчивия прашец с едната си ноздра.

— И с другата.

— Стига ми, аз…

— Казах: с другата.

Стьопа си пое дъх.

Страницата с прашеца, изглежда, беше рекламна вложка от лъскаво младежко списание. Две места на нея бяха отбелязани с жълт маркер. Горното беше снимка, на която двама доста несимпатични мъже с месести лица си стискаха ръцете на фона на лавици с видеокасети. През тях минаваше надпис: „Ела при лидера и стани дилър. Дистрибуция на видеокасети на концерна «Премиер-Видеофилм».“ Другата подчертана обява беше малко по-надолу: „Ела при дилъра и стани лидер. Метамфетамини от талинския химкомбинат «Старата кула».“ Още по-надолу беше купчинката прашец с кратера, току-що направен от тръбичката в пръстите на Стьопа.

— Обявите четеш, а? — каза Сракандаев зад него. — И моят дилър си падна по тях. Втори месец вече все от тая страница смърка. Все едно си ги печата сам. Или че е купил целия тираж.

Сракандаев говореше малко през нос, от което гласът му приличаше на гласа на добър герой от рисуван филм. Стьопа си помисли, че вече май е виждал някъде думата „метамфетамини“ или някоя много подобна на нея, но не можа да си спомни.

— Хайде де, давай!

Сракандаев, изглежда, се изнервяше. Стьопа се подчини и смръкна с другата си ноздра още една порция от бялата гадост.

— Какво е това? — попита той и подаде тръбичката на Сракандаев.

— Мултивитамин — отговори той. — Формулата на успеха.

— С него ли надрусахте морячето?

Очите на Сракандаев се превърнаха в две тесни цепки и Стьопа разбра грешката си. Но беше късно.

„Ей сега ще извика охраната“ — помисли си той и целият изстина; ръката му сама взе лингама от масичката, преди той да си спомни, че вълшебното оръжие беше засякло. Сракандаев проследи с поглед движението му и лицето му се разведри. А след това той даже се усмихна и заплаши Стьопа с пръст.

— Е, добре де, добре — каза Сракандаев. — Обаче имам едно условие.

— Какво? — попита Стьопа; усещаше някакво неприятно сърбящо звънтене в главата си — при това нарастващо.