Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 88

Сракандаев можеше да е само зад третата врата. Стьопа извади лингама от чантата. Беше неприятно хлъзгав в мократа му от вълнение ръка.

„А може би — помисли си той, докато поглаждаше с пръсти гъвкавата пластмаса — точно този коридор е пещерата, а бездната е зад вратата? Тогава всичко пасва. Само че каква е тази бездна? Горна или долна? Ах, ако знаех, само ако знаех…“

Трябваше да бърза.

— В името на отца, сина и светия дух — прошепна Стьопа, докато си слагаше гумените ръкавици. После осени лингама с една бърза четворка, завъртя бронзовата дръжка във формата на надуващо тръба купидонче и дръпна вратата.

77

Влезе в голяма квадратна стая, една трета от която беше заета от широко легло. На пода имаше нечии възмръсни бели чорапи. В ъгъла работеше телевизор — звукът беше изключен. В другия ъгъл сияеше в синьо и червено лампа на тъничко стоманено краче. Сракандаев, гол, увит в някакъв чаршаф, беше обърнат към Стьопа с лявата си страна — беше се навел над една стъклена масичка, на която имаше страница от списание, а на нея — обърната наопаки чиния. Държеше навита на тръбичка хартийка, през която ловко вдишваше през носа тънка ивичка бял прашец от стъклото.

Стьопа затвори вратата и хвърли чантата в ъгъла. Стори му се, че вратата се затваря съвсем бавно и че чантата увисва във въздуха — всичко беше съвсем като във филма „Спайдърмен“, когато героят стигна до свръхчовешка скорост на възприятията. Стьопа — усещаше, че тялото не му се подчинява достатъчно бързо — тръгна към Сракандаев и вдигна ръката, в която стискаше лингама. Разбираше, че е страшен — с развятото расо, с кръста на гърдите и с червеното копие на съдбата във вдигнатата ръка сигурно приличаше на воин на доброто в часа на решителната битка.

Сракандаев се обърна. Очите му бяха пълни с недоумение. Недоумението се смени със страх и Сракандаев бавно започна да се изправя. Стьопа забеляза облаче бял прашец около носа му — от уплаха Сракандаев сигурно го беше издишал.

Докато Сракандаев се изправяше, Стьопа опря червената главичка на лингама в челото му и с тържествуващо ръмжене стисна с всичка сила.

Но изстрел не последва. Стьопа не усети дори щракването, което би показало засечка — не стана нищо. Понеже не знаеше какво да направи, той застина, втренчен в изпълнените с ужас очи на Сракандаев.

Времето потече с нормалната си скорост. Сракандаев мигна, после мигна пак и ужасът в очите му се смени с недоумение. После с интерес. А после с някакво ново, непознато на Стьопа чувство. Той облиза устни и изведнъж вдигна брадичка и облиза и лингама.

И на Стьопа му стана страшно.

В този момент вратата се отметна и в стаята нахълтаха тримата охранители воглаве с Клинт Истууд, който стискаше пушка-помпа.

— Всичко наред ли е? — викна един от охраната.

— Абсолютно — отговори Сракандаев, като отклони поглед от очите на Стьопа. — Защо, какво е станало?

— Ами на камерата в коридора видяхме, че този… ей този де… влиза при вас…