Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 91

— И съм ти много благодарен за това! — отговори Сракандаев и вдигна вежди. — Страшно съм ти благодарен! Обаче ми казвай Жора. И да минем на „ти“!

Стьопа забеляза на восъчното рамо на Сракандаев татуировка — сигурно бяха на мода в бохемските кръгове. Беше щрихкод с три шестици над правоъгълника вертикални линии с различна дебелина. Отдолу пишеше: „Продажбата на дребно разрешена“. Изглеждаше много стилно.

Внезапно Стьопа разбра, че „666“ е преправено на „366“, при това доста неумело, защото на мястото на първата шестица имаше приличаща на сянка следа, а и извивките на тройката бяха груби. Това толкова го порази, че той пусна лингама и се обърна, все едно очакваше да види как Бинта ги гледа през вълшебния си калейдоскоп.

— Давай, Таня, не спирай! — прошепна Сракандаев.

Бинга я нямаше. Стьопа поднови зоотехническата си работа.

„Триста шейсет и шест — помисли си той. — Но защо? Никой не знае… Човек планира, пресмята, страх го е да не сбърка. Надява се, че всичко ще се размине… Мисли за душата си…“

Цифрите означаваха, че в душата на Сракандаев, също като в неговата, се води мъчителна борба между доброто и злото, светлината и мрака, само че тези вечни субстанции минаваха през чуждото сърце по неведоми пътища. Стьопа не разбираше нищо от тази враждебна вселена, от този антисвят, който в момента беше толкова близко…

Погледна надолу, видя задника на Сракандаев и си спомни фрагмент от съня си — овално изрязаното отзад трико на нощния непознат. Извърна глава, но видяното беше достатъчно, за да си спомни предсказанието, което му беше казал по телефона Простислав.

„Ще влезеш в пещера в бездната“ — изумено помисли Стьопа. — „Колко точно… Всичко са знаели китайците! Още преди пет хиляди години са знаели всичко!“

Прашецът действаше все по-силно. Стьопа вече не чуваше виковете на Сракандаев — по-точно, престана да ги възприема. Пронизителното „И-ааа“, което Сракандаев надаваше през няколко секунди, се превърна в нещо като звукови тапети.

Нещо стана и със зрението му — май почваха халюцинациите. В един момент пред очите му беше потръпващ човешки гръб с гънки тлъстина, а в следващия съвсем ясно виждаше, че помпи с велосипедна помпа голям дебел заек, които неизвестно защо реве като магаре. Заекът беше толкова бял, че Стьопа трябваше да примижи. После съвсем затвори очи и разбра, че може да вижда мислите си. Една от тях беше наистина смайваща.

Стьопа видя бяло „34“ — също като онази вечер с Мюс. Но нейното червено „66“, огромно и неподвижно, не се виждаше никъде. Вместо него наблизо подхвръкваше мъничкото синьо „43“ на Сракандаев, описваше безумни неправилни кръгове, като прилеп по здрач. Двете числа се отблъскваха едно друго, все едно бяха магнитни полюси с еднакъв знак, и така продължи дотогава, докато след поредния лупинг не се събраха в невъзможното, отровнозелено „77“.

Зад това число се редеше цяла галерия образи: двамата със Сракандаев с черни ризи, с факли в ръце, с тежки крачки вървят към огромен огън в строй със също такива яки мъжаги… Вярната мъжка дружба, възпята от дьо Сад… Вдигната за римски поздрав ръка… На Стьопа всичкото това изобщо не му харесваше, направо му се гадеше. Освен това той разбра, че числото „77“ е като „66“ — и двете вещаеха нещо опасно и лошо, макар и неясно защо.