Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 86
Виктор Олегович Пелевин
Оставаше му само едно — да чака. Стьопа помисли малко, извади телефона от джоба си и набра Простислав. Той дълго не вдигна — сигурно спеше. Най-после телефонът изквака:
— Ало? Кой е?
— Здрасти — каза Стьопа. — Аз съм. Много спешна работа. Печелиш пет стотака в зелено.
— Какво има?
— Ами… в момента съм в една… в една много сериозна ситуация. Трябва спешно да ми се погадае. Обаче тук не е удобно. Хайде направи го ти, а?
— Добре — малко учудено каза Простислав. — Че каква ще е пък тази ситуация?
— Точно това искам да разбера и аз — отговори Стьопа. — Трябва ми ясен еднозначен отговор.
— Обади се след десетина минутки — каза Простислав. — Ще видим какво ще излезе от тая работа.
Стьопа прибра телефона и се зае с донесения коктейл.
Минаха няколко минути и в залата се появиха спътниците на Сракандаев. Жирафа и Лара Крофт влачеха под мишниците шашардисаното моряче. Униформата му беше разкопчана и то имаше такъв вид, все едно идва от песента за „Варят“, на който първо няколко пъти са го извели на палубата, дето я няма, а после са му пуснали прожектора право в очите, дали са му хиляда долара и са му наредили да забрави всичко.
На Стьопа му се стори, че те се появиха като привидения направо от огледалната стена. След миг разбра, че една от секциите й всъщност е врата. Жирафа и Лара превлякоха морячето през цялата зала, охраната им отвори и тримата изчезнаха навън.
Сракандаев сега беше сам — някъде там, зад огледалната врата.
Часът беше ударил.
По дланите на Стьопа изби студена пот. Той ги избърса в покривката и махна на сервитьорката.
— Сметката, ако обичате.
Тя сложи на масичката сиво листче. Стьопа по навик погледна цифрите и видя под милото „3,40“ равнодушното „25,00“.
— Госпожице — каза той, — сложили сте ми към „Б-52“ и „Б-2“, пък изобщо не съм го мяркал.
— Точно така — каза сервитьорката. — Това е фирменият коктейл-невидимка. Вижда се само в сметките. Не сте ли чували за технологията „стелт“?
Както много пъти напоследък, Стьопа не разбра подиграват ли се с него, или му говорят сериозно. Не знаеше какъв е редът тук. Може би това беше фирмен майтап за новите клиенти. А може би икономическите тенденции на цифровия век бяха проникнали в света на алкохолната рецептура. В края на краищата нали и той забъркваше в банката си подобни коктейли, само че с повечко нули. Какво толкова се чудеше?
Подаде на момичето две зелени двайсетачки и каза:
— Задръжте рестото. За ремонта на летището. А какво имате там?
И кимна към огледалната врата, от която преди минутка бяха излезли спътниците на Сракандаев.
— Кабинети — отговори сервитьорката. — Но в момента и трите са заети.
Стьопа я изчака да си тръгне, извади телефона и пак звънна на Простислав.
— Аз съм — каза и заслони телефона с ръка, за да не се чува шумът. — Е, какво излезе?
— Излезе тя… — Простислав малко се запъна. — Важна ли е работата? Не може ли да се отложи?
— Какво излезе? — попита Стьопа. — Не ме мъчи де!
— Кофти. Двайсет и девета. „Повторна опасност“.
— Аха — стоически каза Стьопа. — Ясно. А позицията каква е?
— Днеска кво сме, понеделник ли? Значи първа — отговори Простислав. — Слаба черта. Предсказанието е следното — „Ще влезеш в пещера в бездната“. Така че, такова, вземи си фенерче. И котки, само че не от тия, дето мячат, ами алпинистки, хе-хе-хе…