Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 77

— Разбирам — каза Стьопа. Беше решил да говори колкото се може по-малко.

— Ще попитате какво общо имате вие с това. Сега ще ви обясня. Не ви ли се струва, че има пряк паралел между комунистическия проект и християнския проект? В смисъл, че и двата съществуват в историческа перспектива и с времето съдържанието им избледнява, защото изходната метафора все повече се отдалечава? А в полезрението ни всеки ден се появява нещо ново. За да си християнин или комунист, трябва всяка сутрин да зареждаш съзнанието си с огромен концептуален апарат, чиито идеи са формулирани в точка, която се отдалечава все повече и повече. В това е тяхната разлика с недостъпния интелект на закона на Буда, чийто дворец и чиито скрижали са сега, в същия този миг! От друга страна, християнството също няма къде другаде да съществува освен в някоя от стаите на този дворец. Точно затова ние, тантристите агностици, казваме, че Буда е и Христос и Кришна. Но не само. Разбирате ли?

— Не съвсем — честно отговори Стьопа.

— Ще ви дам един пример. Сигурно сте изучавали в семинарията решенията на петнайсетия конгрес на КПСС и сте ги сравнявали с решенията на шестнайсетия. Но още тогава е било ясно, че няма да има например четиристотин четирийсет и трети конгрес на КПСС. Дори само тази цифра е доказателство за провала на проекта. И по същия начин едва ли някога ще дойде петхилядната година след Христа, не сте ли съгласен? Когато дойде, тази година сто на сто ще се обозначава с някакво друго число, много по-кратко и отброявано от някоя друга дата. Но мигът, когато това стане, ще е същият като ей този сега. Точно това е дворецът на изначалния Буда!

— Всичко е възможно — каза Стьопа.

— Да, разбира се. Ще кажете, че формално пришествието Христово няма точно определена дата. Но в християнството, не може да не се съгласите, има своего рода естетичен и есхатологичен контур на времева перспектива, в която се разгръща проектът. Това е millenium-ът, хилядолетието. Изтича един millenium. Чакат, чакат, никой не идва. Изтича втори millenium. Пак чакат — пак не идва. Сега е третият. Нали ви е ясно, че пети няма да има? Християнството, без да се обиждате, отдавна е изпуснало осемдесетата си година. Вече навсякъде се вихри Олимпиадата, разбирате ли? И колкото повече време минава, толкова по-малко смисъл остава в думите на този забравен език, свързани със синтаксис, животът, от който отдавна се е изпарил. Освен това аз изобщо не вярвам в светостта на книгите ви.