Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 76

Когато се върна в купето, си имаше спътник — беше се качил на някоя от гарите: късо подстриган млад мъж с лице, в което се долавяше нещо монголоидно. Беше облечен в черно. На масичката до прозореца имаше плоско шише водка, бутилка минерална вода и чаша. След като възпитано поздрави, спътникът на Стьопа му кимна към водката:

— По едно за лека нощ?

— Не, благодаря — сухо отговори Стьопа, легна на своето легло и се напсува наум, че си беше оставил чантата в празното купе.

Спътникът му му пречеше. Отначало реши да вечеря и дълго шумоли с някакъв плик, от който купето замириса на влажна есенна гора и на гъби. После пи водка, сложи си слушалките и през тракането на колелетата до Стьопа започнаха да долитат откъслеци неясна музика.

Събуди се, понеже някой го буташе по рамото. В купето беше почти тъмно — светеше само слабата оранжева нощна лампа.

Плюс очите на спътника му.

Стьопа хвърли поглед на чантата си — цяла ли е. Висеше си благополучно на закачалката откъм краката му. Погледна и масичката. Шишето водка беше празно. Не знаеше колко време е минало.

— Извинявайте много — почна спътникът му, — вие май вече спяхте…

— Има такова нещо — отвърна Стьопа. — Какво искате?

— Имам една молба. Но дори не знам как да го кажа — много ми е неудобно.

— Не се притеснявайте — каза Стьопа.

— Толкова рядко е да срещнеш духовно лице. Не може ли да поговорим малко? Имам голяма нужда от това.

— Не може ли да изчакате до сутринта? — попита Стьопа.

— Но мислите не чакат — възрази спътникът му. — Те, нали разбирате, само се люшкат ей така — той показа с ръце, — като вълни в буря. А плувецът си ти. Тоест в смисъл аз. И навсякъде около теб ужасни скали, рифове… От цял час ви гледам и си мисля — да повикам ли за помощ? Да го будя ли? Да не го ли будя?

В бързите му жестове имаше нещо такова, че Стьопа реши да не възразява. Вече беше разбрал, че дегизировката му налага определени задължения, също както докторската престилка или милиционерската фуражка. Той бавно се надигна, седна в леглото и попита:

— И какво ви тревожи?

— Ще почна отдалече, нали става? За да стане ясен пътят.

— Добре — каза Стьопа. — Да опитаме да го изминем.

— Кажете ми — защо например се разпадна и изчезна Съветският съюз? Как мислите?

Стьопа вдигна рамене и каза:

— Такава е била волята Божия.

— Да, по Божията воля, съгласен съм. Но как се е проявила тя в измеренията на човешката душа?

Стьопа пак вдигна рамене.

— Не бързайте, аз ще се опитам да го обясня. Какво правеха съветските хора? Строяха комунизма. Отначало се мисли, че той ще дойде веднага след революцията. След това датата почва да се отдалечава все повече и повече и скоро той става нещо като хоризонта. Колкото и да вървиш към него, той си е все на същото разстояние. И тогава, като последен рубеж, за дата на настъпването на комунизма се обявява осемдесета година. И значи политаме към него през космоса, под ръководството на КПСС и с песните на художествената самодейност и докато дори само ей тоничко от тази вяра е жива, целият свят се диви възхитено. През осемдесета година обаче окончателно става ясно, че вместо комунизма ще дойде Олимпиадата. Всичко, както разказват съвременниците й, все още изглежда желязно и несъкрушимо. Но само след няколко години това несъкрушимо желязо се разпада самичко. Именно защото е изчезнал хоризонтът. Материята е останала без оживяващия я дух. И няма накъде да се върви, разбирате ли?