Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 79

Когато се събуди, вече беше светло. Спътникът му стоеше на вратата облечен, с чанта през рамо. Изглеждаше невероятно свеж.

— Аз слизам — каза той. — Благодаря ви, много ми помогнахте нощес. Вие сте наистина добър и състрадателен човек. А това е по-важно от всички умопостроения.

— Бог да е с вас — отвърна Стьопа.

— Искам да добавя само едно нещо. Не искам да останете с впечатлението, че съм метафизически песимист. Съвсем не! Абрахамическите религии си отиват, това е вярно, въпреки че ислямът още дълго ще тормози света. Но в това няма никаква трагедия, понеже идва нов месия. И, запомнете ми думите, той ще е буда Майтрея!

— Като дойде Христос, ще дойде и Антихристът — намусено каза Стьопа: беше чул наскоро тази фраза по телевизията.

— Аха… Е, извинете, не исках да ви обидя — каза мъжът и заби поглед някъде в района на корема на Стьопа.

Той изведнъж осъзна, че все още стиска червения лингам — разбра го по лицето на спътника си.

— Може би в нещо греша аз, в нещо друго пък вие — каза той, докато внимателно гледаше нашарения с буквички протуберанс, щръкнал от ръката на Стьопа. — Но според мен ние, хората на духа, с търсенето на истината не само изкупваме взаимно грешките си, но и създаваме онова количество добро, което, иска ми се да вярвам, в крайна сметка ще натежи повече от цялата мерзост на съвременното човечество…

И направи странен жест — за секунда скръсти ръце пред лицето си и щракна с пръсти, все едно викаше двама сервитьори, застанали зад гърба му.

— Нека всички мисли в потока на съзнанието ви и всички илюзорни материални обекти около вас да носят на живите същества само радост и да ги пазят от злото! — каза той. — Ом свабхава шудхо сарва дхарма свабхава шудхо хан! Пожелайте ми същото. Благодаря ви още веднъж и довиждане.

Стьопа не каза нищо, само затвори очи. И когато вратата се затвори, запъшка и застена, за да преодолее позора си.

Преодоля го бързо — все пак имаше много години опит в бизнеса. Прибра лингама в чантата, легна на една страна и се унесе в объркан влаков сън — парчетата му се блъскаха и се застъпваха.

Отначало сънува, че е с акваланг и неопренов костюм в клетка като тези, в които кинооператорите се крият от акулите. Около клетката плуваше златната рибка от „Якитория“, само че в съня му беше голяма колкото косатка. Стьопа знаеше, че клетката го защитава не толкова с пръчките си, колкото с числото „34“, изписано с флуоресцентна боя на табелки по стените.

Очите на златната рибка, огромни като чинели от оркестъра на съдбата, току се оказваха точно пред лицето му и тогава го дострашаваше, защото рибката беше много възбудена.