Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 74

В момента нямаше важна работа — трябваше само да направи първата вноска за „Зюзя и Чубайка“ (изобщо не можеше да повярва, че предаването вече е „Чубайка и Зюзя“), но това и Мюс можеше да го свърши. Стьопа подписа платежното и я помоли да се свърже с Лебедкин, за да уточнят реквизита и сумата.

— Заминавам за два дни — каза й после. — Най-много три.

— Къде ще ходиш? — попита Мюс.

— В Петербург — отговори Стьопа; знаеше, че най-добре е да се казва истината за всичко, освен за най-важното. — Простислав изнася доклад в музея на сънищата — „«И Дзин» и двубоят с хладно оръжие“.

Мюс само изхъмка.

Отидоха да вечерят в „Скандинавия“. Мюс обикновено се обличаше съвсем непретенциозно, но този път носеше някаква особена рокля, която приличаше на наметка без ръкави. Много й отиваше. Но докато вечеряха, Стьопа забеляза на лицето й бръчици — не ги беше виждал досега. И антените на главата й вече не изглеждаха толкова щръкнали и дълги. Странно, но бръчиците изпълниха сърцето му с такава нежност, че той чак се просълзи. За да не види Мюс сълзите му, Стьопа взе недопушената си пура и излезе на балкона.

„Не бива да я пренебрегвам така — каза си той, докато гледаше наконтените посетители в двора. — Бедничката, удря трийсетака вече — а какво е постигнала? Секретутка съветничка. Сигурно й е много тежко. Пък и втори месец вече отношенията ни са само по плана Маршал… Или трети? Ох… Стига всичко да мине както трябва… — при мисълта за предстоящото убийство го заля лепкав страх — стига да успея… Ще се оженя за нея. Честна дума“.

Рязък повей на вятъра откъм Кремъл хвърли пепелта от пурата в лицето му. Стьопа потрепери.

„Хем ще си извадя и английски паспорт“ — помисли си той, изпуфка още едно облаче дим и се обърна към Мюс, която беше застанала на вратата.

Прати шофьора да я закара на вилата и отиде в московския си апартамент. Чантата и дегизировката го чакаха.

Първата му работа беше да включи огромния вентилатор на черната щанга, срещу който на стоманена халка висеше ярко боядисан дървен папагал с разперени крила. И папагалът, и вентилаторът бяха от Санто Доминго, беше ги купил от един бутик на главната улица — и сега бяха на същото разстояние един от друг, както и в магазина, и възпроизвеждаха съвсем точно поразилия го тогава ефект. От крилата на папагала висяха десетки бамбукови тресчици, вентилаторът ги люлееше и те издаваха нежни, мелодични и мъничко тъжни звуци. И душата му се отпускаше, и му ставаше леко и прохладно, както се беше почувствал преди много години, когато беше влязъл в магазина от напечената улица. Полъхът на въздуха и шушненето на бамбука винаги го успокояваха и най-важното, по някакъв начин го изпълваха със съзнанието, че е прав.