Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 73

Докато Стьопа боравеше с лингама, пак му направиха впечатление буквичките, изписани на него. Боята беше качествена — изобщо не се ронеше и не се размазваше под пръстите му. Когато беше отворил кутията в офиса си, беше решил, че надписите са на някакъв източен език. Сега видя, че буквите са руски, но много стилизирани, така че да приличат на санскрит или на нещо от сорта. И изписваха странната фраза „Ом мама папа хум“. Над „м“ в думите „Ом“ и „хум“ имаше мънички чертички, като над „й“. В долната част на приспособлението странната фраза беше написана още няколко пъти с друг почерк и на латиница: „Om Money Padme Whom“, пак щателно стилизирано като санскрит. Значи поне двама амитафминци бяха работили над лингама. Очевидно бяха почнали да правят партидата за износ, но после беше дошла поръчката на Стьопа и се бяха преориентирали към вътрешния пазар.

Стьопа си спомни какво беше чувал от Простислав. Подобни надписи се правели на ритуалните предмети с цел да се прогонят злите духове. Думите „мама“ и „папа“ — така го четеше Стьопа) най-вероятно бяха ритуално обръщение към мъжкото и женското начала ин и ян. Или пък всичко беше много по-просто: пичовете бяха изписали някакво източно заклинание с руски букви, та московските бесове, които едва ли знаеха чак такива чужди езици, да се подплашат.

„Скоро ще проверя — помисли си той, — при това с най-злия дух на света“.

Сложи си гумени кухненски ръкавици, внимателно избърса патрона със спирт, после и частите на писалката. Зареди я и още по-внимателно я натика в лингама. След това изряза от червената гумена постелка за вана в банята кръгче точно колкото основата на лингама, изрисува го с невидимото число „34“ и го залепи с японско „superglue“ от една спринцовкоподобна тубичка. Стана красиво — и изобщо не си личеше.

Докато извършваше споменатите операции, Стьопа бе обзет от неизпитвано през последните месеци душевно спокойствие. Той изобщо не мислеше за крайната им цел — все едно се занимаваше с някакво безобидно хоби от типа на дърворезба. Когато свърши, прибра лингама и гумените ръкавици в чантата.

Тя обаче беше прекалено лека — без съмнение в нея трябваше да има още нещо. Стьопа помисли малко и сложи в чантата две книги — дебелия том „Добротолюбие“ и до него — „Братя Карамазови“. Помисли още малко и прибави една консерва сардини в олио, бутилка водка, несесер и бельо. Нагласи водката в плитката средна преградка така, че да се подава от чантата и всеки от пръв поглед да разбере що за човек е човекът, който я носи. Чантата се изду убедително; лъскавата капачка на шишето я правеше направо безупречна. За да не я види Мюс, Стьопа я заключи в касата. После изхвърли строителните отпадъци — съсипаната постелка за вана, гилзата и изчовъркания от пода куршум.

Не си представяше много добре какво ще прави сега. Беше си мислил да причака Сракандаев до някой от нощните клубове, които той посещаваше. Но след няколко дни нещата се развиха другояче.

Помогна му телевизията. От едно предаване за театъра Стьопа научи, че Сракандаев заедно с приятелите си бохеми отива в Петербург на премиерата на една нашумяла авангардна пиеса. Сракандаев беше главен спонсор на проекта и в предаването го сравняваха с Дягилев. Един от артистите каза датата на пътуването и дори часа, в който заминаваше влакът със „специалния театрален вагон“. Бяха поканени всички ценители на новия руски театър. Стьопа не беше от тях, но такава възможност не биваше да се изпуска — друга изобщо можеше да няма.