Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 72

Когато отвори гардероба в спалнята, за да сложи писалката в някое от саката си, Стьопа видя жълтата копринена кутия, за която отдавна беше забравил. В нея бяха трите лингама на победата, мистичните ключове за каменната дзен градина.

Хрумна му неочаквана мисъл.

Сложи кутията на масата и извади един от дългите пениси, зеления. Дупката отзад изглеждаше достатъчно широка. Стьопа взе писалката, натисна я внимателно и тя потъна вътре.

Обаче не се вадеше. Стьопа размаха члена няколко пъти с надеждата, че писалката ще изскочи под въздействието на центробежната сила. Тя, изглежда, се беше закачила за нещо.

Стьопа започна да стиска члена, внимателно го огъваше, та писалката да изскочи. В движенията му имаше нещо толкова неприлично и същевременно възбуждащо, че на устните му се изписа крива усмивка.

Внезапно се чу оглушителен пукот — все едно в ръцете му се беше спукал балон. Стьопа видя, че вместо свещения лингам държи нещо, което приличаше на изяден до половината недозрял банан. Разкъсаният от изстрела езотеричен инструмент се беше превърнал в гумени парцалаци.

Куршумът беше пробил килима и се беше забил в пода. Стьопа дори не успя да се изплаши. Ако беше държал члена под друг ъгъл, всички проблеми щяха да са се решили по-просто, макар и по съвсем различен начин. Но докато гледаше зелената огризка в ръката си, той изобщо не мислеше за това. Не мислеше дори за това, че изстрелът бе доста по-тих отпреди.

Сракандаев не беше човек, който трябваше да бъде убит заради бизнес необходимост. За такива задачи си имаше специални хора и методи. Сракандаев беше мистичен враг. Нещо повече, врагът беше не самият Сракандаев, а онзи дух на злото, който го използваше и действаше чрез физическото му тяло. Стьопа искаше да порази именно този дух. А за тази цел огнестрелното решение а ла Муса и Иса не вършеше работа. На Стьопа не му трябваше труп, трябваше му победа над числото „43“. Следователно трябваше да използва мистично оръжие от типа на тибетски кинжал пурба или осветен сребърен куршум. Какво можеше да е по-добро за тази цел, ако не свещеният лингам на победата? Да, самата съдба му беше пратила амитафминците.

Стьопа извади от кутията следващия лингам, нагласи механизма на писалката, без да слага патрон, и внимателно я вкара в него. След няколкоминутни експерименти стана ясно, че спусъкът действа безотказно, ако стиснеш силно гумения пенис през средата. Всички други манипулации бяха безопасни — можеше дори да пуска лингама на пода. Стьопа знаеше, че на гумоподобната пластмаса от този вид, леко хлъзгава и дори мазна на пипане, не остават пръстови отпечатъци. По-добър начин за скриване на оръжието не би измислил дори и първият консултант на Ал Кайда по западна психология.