Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 70

Щом прочете този абзац, Стьопа усети как го залива вълна светла енергия.

Той разбра, че тези птички са птиците от неговото хайку. „Запяха, запяха — помисли си. — Че как няма да запеят за десет бона!“ Числата, изглежда, бяха на негова страна: това несъмнено беше знак.

— Изби си аванса — каза той, стана от бюрото и се протегна доволно. — Започваме сериозна работа.

— И отляво, и отдясно, всичко значи ми е ясно! — каза Малюта както и преди и също стана от позорния си фотьойл.

— Говорих с капитан Лебедкин — каза Стьопа и го изгледа многозначително. — Познаваш ли го?

Малюта кимна и издържа погледа на Стьопа, без да прояви никакви чувства — а може би и нямаше такива.

— Сега той отговаря за това. За бюджета, за плана, за всичко… Така че няма да си имаме усложнения. Мисли и пиши. Не се бой.

— Никой голем няма проблем! — отговори Малюта.

Стьопа не знаеше какво е това голем, но си помисли, че сигурно е онзи, който дава заповеди, които никога не се оспорват с никакви въпроси. След като едните нямаха въпроси, другите нямаха проблеми — беше си логично. Само едно не му беше ясно — кой дава заповедите на самите големи. Все още не го беше разбрал, въпреки че отдавна беше в бизнеса. Имаше и друг въпрос, сходен с този, и той често го измъчваше: след като светът се управлява от числата, кой тогава управлява числата?

— Апропо, за Лебедкин — прекъсна мислите му Малюта. — Аз също си общувах с него вчера. Има добри новини — той спомена ли ви?

— За кое?

— Е, той ще си ви каже.

— Давай, казвай — каза Стьопа.

— Привлякъл е още един спонсор. Така че бюджетът ни става два пъти по-голям. Сериозна работа!

— И кой е тоя спонсор? — попита Стьопа. Обзе го внезапна слабост, като пред земетресение: умът ти още не знае какво става, но инстинктът се досеща.

— Магаренцето Седем цента — каза Малюта. Инстинктът не го беше излъгал.

— Кой?! — хлъцна Стьопа.

— Сракандаев от „Делта-кредит“. Познавате ли го?

— Чувал съм за него — отговори Стьопа и седна на стола, от който току-що беше станал.

— Ама не се ли радвате, Степан Аркадиевич?

Стьопа вдигна рамене, после попита с непослушната си уста:

— Нали не ни се бъркат в концепцията?

— Не, разбира се — каза Малюта. — С всичко са съгласни, наистина невероятно. Има само една дребна подробност. Специалистите им поставиха условието заглавието да не е „Зюзя и Чубайка“, а „Чубайка и Зюзя“. То всъщност така става по-добре. Нали трябва да лансираме Чубайка. Значи е по-хубаво той да е отпред. Е, успяхме да го сменим, макар и в последния момент.

— Какъв последен момент?

— Ами преди да утвърдят проекта най-горе… Какво ви е, Степан Аркадиевич? Ей, дайте вода! Ей, секретарката! На Степан Аркадиевич му прилоша!…

34

Решението да убие Сракандаев узря в душата на Стьопа мигновено, все едно някой й беше издърпал централното чекмедже, сложил беше в него попълнения с кръв формуляр за убийството и пак беше блъснал чекмеджето на мястото му. Когато се събуди на сутринта след срещата си с Малюта, Стьопа разбра, че всичко вече е решено. Не биваше да изпитва никакви съмнения или угризения.