Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 69

В текста Стьопа забеляза явен отглас от неотдавнашната дискусия за актуалността на постмодернизма.

„Не ми е ясно, Чубайка, защо либералната буржоазия се нарича либерална. Тя е носител на невероятно тоталитарна идеология. Всъщност като погледнеш, целият и либерализъм се състои в това, че на трудещите се им е позволено през свободното си време да се ебат един друг в гъза.“

На което Чубайка отговаряше:

„Ще ме прощавате, Зюзя, но това е огромна крачка напред в сравнение с режима, който определяше дори това като своя прерогатива.“

Понякога Зюзя надделяваше в спора:

„Главната задача на обработването на съзнанието ни, Чубайка, може да се формулира така: въпреки че ни се позволява да мислим само за пари, в съзнанието ни нито за миг на бива да възниква главният въпрос за тях.“

„Какъв главен въпрос, Зюзя?“

„Ето на, Чубайка, видяхте ли колко ефективно се обработва съзнанието ни?“

Впрочем Стьопа допускаше, че само така му се струва и че зрителите може да са на съвсем различно мнение. Във всеки случай си личеше отвсякъде, че Малюта е съвсем наясно с играта. Стьопа се убеди окончателно в това след един кратичък спор с него по повод на следния откъс:

„Руската власт, Чубайка, има две основни функции, които не са се променили от много-много години. Първата е да краде. Втората — да тъпче всичко възвисено и носещо светлина. Когато властта прекалено се увлече по първата функция, не и остава време да тъпче и идват така наречените «пролети» — бурният цъфтеж: на всички изкуства и на обществената мисъл…“

„Че защо тогава се борехте срещу краденето, Зюзя? Недейте ми се оплаква сега, че ви тъпчели.“

Стьопа погледна Малюта и каза раздразнено:

— Кво? Че кога комунягите са пречели да се краде? И на кого?

— Браво на мене — удовлетворено каза Малюта. — Работи.

— Кое работи бе, идиот с идиот?

— Концепцията. Поражда емоции.

И чак сега Стьопа се опомни, разбра всичко и продължи да чете. И с всеки ред изпитваше все по-голямо уважение към Малюта като към професионалист. Малюта от раз се справяше с проблеми, за чието съществуване Стьопа изобщо не беше подозирал, и с балетна грация прескачаше пропасти, които изобщо нямаха дъно.

Използваше интересна технология по отношение на гаднярските въпроси: на тях не трябваше да се отговаря — на телевизионните зрители трябваше да се втълпява, че никой няма да стане по-щастлив, ако се занимава с такива неща. А че всеки — на това се предлагаше да се наблегне — има право на щастие.

„Задачата на проекта — беше написал Малюта — не е телевизионният зрител да бъде убеден, че страната не се управлява от група мошеници (днес това е нереално по обективни причини). Задачата е чрез характерни и запомнящи се примери да се разясни каква физиономия трябва да направиш, когато чуеш разговори на тази тема“ („Божичко, Зюзя, стига вече с това черногледство… Ами погледнете, пролет е, птичките пеят. Нищо ли не ви радва в този живот?“).