Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 68

— И отляво, и отдясно, всичко значи ми е ясно — каза Малюта и го изгледа някак странно.

Точно след три часа се обади капитан Лебедкин и попита заплашително:

— Аз за какво ти спасих живота на тебе бе? Да си вреш носа в политиката ли?

— Ама аз… — почна Стьопа.

— Хайде не ми се насирай от страх, а? — весело каза капитанът. — Шегувам се. Всички одобриха идеята. И ние си мислехме за такова нещо, нали разбираш, но не можехме да го напипаме. Значи за проекта отговарям аз. И се сплотяваме още повече. Сериозно ти казвам, Стьоп, идеално си го измислил. Имаш благодарност пред строя.

— Служа на Съветския съюз — отговори Стьопа.

— Това да не съм го чул втори път — сериозно каза капитанът. — Аз може и да имам чувство за хумор, обаче колегите нямат. Ще решат, че намекваш за клетвата. И си свършен. Така че не се ебавай с честта на офицера, Стьоп. И няма да се караш на Малюта, че ни се обади, това е лична молба. Такава му е работата — няма как иначе.

— Разбрано — отговори Стьопа.

— Е, изненада ли се? — засмя се Лебедкин.

— Е, чак да съм се изненадал — отговори Стьопа. — Но все пак беше много бързо, капитане…

ЗЧ

Малюта донесе проекта една седмица след срещата им. Стьопа го четеше на бюрото си, а Малюта седеше в донесения от счетоводството нисък фотьойл, в който всеки посетител изглеждаше глупав и дребен — Стьопа искаше да му отмъсти за изпитаното унижение.

На първата страница в папката — по дизайн приличаше на документ от иракски отчет за въоръженията — весело сияеха две думи:

Зюзя и Чубайка

Като видя тези две имена, Стьопа се усмихна доволно. „34“ сияеше в тях ясно и явно, без никакви там пресмятания, номера и уговорки със самия себе си. Руският език наистина беше могъщ — даваше възможност за ход, съчетаващ очевидната голота с абсолютната маскировка.

Малюта описваше героите така:

„Зюзя е с моряшка фланелка и каскет, с грубо-народно лице, разкривено от гримаса на надигащ се гняв; прилича на гумен манекен за бокс — тези манекени нарочно се правят с физиономии, които пораждат страх и естественото желание той да бъде преодолян.

Чубайка, който веднага привлича симпатиите на зрителите и особено на зрителките, е очарователно усмихнат хитрец, облечен в безупречен черен костюм и с папийонка“.

Малюта виждаше ролите им по следния начин:

„Пръв в кадър се появява Зюзя — той е нещо като канал на народното самосъзнание. Казва съвсем откровено от какво им е писнало на всички, така че зрителят чак хлъцва. След хлъцването се появява Чубайка. Без да влиза в спор по същество, той прави беззлобно-ироничен коментар, който поражда в душата на зрителя смътното разбиране как трябва да мисли и да приказва, та все някога да се измъкне от зоната на гореспоменатото народно самосъзнание и да го приемат в редовете на малобройните, но отлично екипирали антинародни сили.“

Малюта не само беше успял да формулира онова, което и самият Стьопа си представяше наистина смътно, но и беше написал няколко примерни диалога, зад които вече се очертаваха контурите на бъдещото предаване. Тъй като това беше само проект, Малюта нямаше задръжки и беше включил вътрешния си Зюзя на пълна мощност. Беше истинска наслада да се наблюдава как вътрешният му Чубайка се надига от окопа и прави в тялото на бедния Зюзя поредната огромна дупка.