Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 67

— Виждаш ли — почна Стьопа, — от доста отдавна страната ни произвежда много повече политика, отколкото е необходима за вътрешния пазар. А времето е такова, че не е ясно с какво да се занимават тези политици и изобщо за чий ни са. От друга страна, без политика също не може. То е като културата или футбола например — махаш ги и веднага ще се усети, че нещо липсва. И значи идеята е политиката постепенно да се измести в спортно-игровата плоскост, където да си бушува, без да пречи на никого. Разбираш ли ме?

— Ъхъ — отвърна Малюта и си записа нещо в бележника.

— Та значи трябва всички трудни въпроси, които тормозят днес руския ум, да се решават в лековат хумористичен стил, който да изцерява класовия антагонизъм и да премахва междунационалните търкания. За тази цел са необходими двама мултимедийни герои, които да поставят проблемите остро и да ги решават още по-остро. Задачата е в ума на телевизионния зрител да се прокара първата бразда и той да почне да мисли по нея, като я прави по-дълбока с всяка своя мисъл… Ясен ли съм?

— Естествено. А героите имат ли си имена?

Влезе Мюс — носеше дебел плик.

— Имат си — каза Стьопа, взе плика от Мюс и написа на него две думи с идеално подострения си молив (чешки „koh-i-noor“, единствените свестни моливи).

— Ето ги — каза той и подаде плика на Малюта. — Така ще се казва и предаването.

Малюта прочете написаното и изхъмка. После каза:

— Ясно. Може да стане. Но като цяло постмодернизмът отдавна вече не е актуален.

— Какво е това постмодернизъм? — подозрително попита Стьопа.

— Когато правиш кукла на куклата. И при това и ти самият си кукла.

— Аха. И кое е актуално?

— Актуално е когато куклата прави пари.

Стьопа реши, че това е намек за него и за бизнеса му, и се ядоса.

— Виж сега какво ще ти кажа, Малюта. Според медицината педеругите биват три вида — пасивни, активни и актуални. Първите два вида са такива, защото природата им е такава, и никой не им връзва кусур. Обаче третият вид — това са такива педали, които са станали педали, понеже са прочели в списание „Птюч“, че в момента това е актуално. И те винаги ще са гадни. Разбра ли ме?

— Разбирам какво искате да кажете, Степан Аркадиевич — спокойно отговори Малюта. — Но според мен картинката е малко по-сложна. Има един още по-страшен вид педали, четвъртия. Неактуалните педераси. Това са онези педали, които обясняват кое било актуално и кое не в списание „Птюч“. Към тях се отнасят и постмодернистите. Което всъщност исках да ви кажа…

Стьопа разбра, че не може да тръгне с джобно ножче срещу тежка картечница, особено след като Мюс ги слушаше внимателно (нямаше съмнение, че ще запише всичко на някоя от перфокартите си). Освен това разбра, че Малюта не иска да го обиди, но че ако поиска, може да го направи като едното нищо.

— Добре де — каза той по-спокойно, — да доизясним нещата… Значи не ти е работа кое е актуално и кое не. Аз съм го определил. Виждам, че имаш талант. Твори, както той ти подскаже. Обаче кротуваш.

— В смисъл?

— Не казваш нищо на никого. Търговска тайна.