Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 135

Малко по-нататък Кика прави едно много интересно наблюдение:

„Между другото, има две марки нефт, които се добиват в различни точки на земното кълбо, но са взаимозаменяеми, тъй като на практика са с еднакво качество и имат един и същ серен фактор. Малко страшен и символичен символизъм: става дума за руската смес Urals и иракския нефт Kirkuk. О, Саддам! О, Йосиф! Oh, George!“

В този раздел Кика, който всъщност не проявява интерес към духовните учения и се води привърженик на исляма само номинално, се доближава най-много до разбирането на онова, което най-извисените мюсюлмани наричат карма. Мисълта му е следната: особеностите на земното съществуване на душите, превърнали се след смъртта си в пари, хвърлят сянка върху живота на обществото, използващо тези пари. Нещо повече — тази сянка става своего рода шаблон, по който новите поколения „си уреждат живота“, без дори да подозират какво именно им служи за образец, макар непрекъснато да държат същия този „образец“ в ръце в най-прекия смисъл на думата. На предсъзнателно равнище може да има някои догадки: именно с това се обяснява ирационалният на пръв поглед стремеж на Британия да си запази фунта стерлинг (и целия свързан с него задгробен пантеон на империята) дори след като обективните икономически причини за това са изчезнали.

„Ехото на миналото — пише Кика — ни настига в покрайнините на духа в залеза на историята. Миналото остава с нас въпреки опитите да започнем всичко наново — и винаги се оказва по-силно. Не можем нито да се скрием, нито да му избягаме. Дори не сме в състояние да разберем как точно то става бъдеще. Можем да видим и най-малките подробности на някое листо на праисторическо дърво, запечатани в буца въглища, въпреки че не можем да твърдим, че листото съществува: никой не може да го вземе и да го сложи в някоя книга например. Но то може да се прекопира и дори да стане емблема на знаме — като канадското например. По същия начин отзвукът на миналото, за който говорим, е нематериален и неуловим — но определя всичко, което ще се случи с нас и с децата ни“.

Кика, апропо, изобщо няма деца.

Какво става, когато милиони съветски човекодни се конвертират в долари и евро? Според Кика това е равнозначно на незабележимо и поради това особено страшно нахлуване на армия гладни духове в кръвоносната система на международната икономика — но не могат да го видят тъпите финансови аналитици, които не могат да предскажат рецесията дори година след като е започнала, може да го съзре само духовидец като Сведенборг. Читателят явно вече се досеща, че именно за такъв духовидец се мисли Кика.