Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 136

„Човек, дарен с духовно зрение, може да види как гулаговските каторжници с окъсаните си ватенки тикат количките из бизнескварталите на световните столици и беззъбо се хилят от витрините на луксозните магазини — пише той. — Смесването на жизнените енергии на двата бивши антипода на мирозданието е безотговорна и безумна акция, която ще промени лицето на света. Кризата, поразила най-напредналите икономики, и агресивната военна параноя на лидерите им е само първото следствие от този експеримент. Всички беди, сполетели западната цивилизация в началото на новото хилядолетие, се обясняват с това, че серният фактор в западния живот рязко се е повишил“.

В Русия според него протича обратният процес — икономическата катастрофа и обедняването водят не до демонстрации и барикадни стълкновения, както са очаквали социолозите, а до все по-голяма еуфория и влюбеност на населението в ръководството, повело народа от една пропаст към следващата — тъй като доларизацията на страната, придружаваща това весело пътешествие, понижава серния фактор и общата инферналност на руския живот също спада.

„Уви — констатира Кика, — международните финансови хищници сбъркаха — вместо кръв те изсмукаха от Русия цялата й вековна отровна гной и сега стомасите им неуспешно се мъчат да я преработят“.

Това „уви“ е много характерно. Много западни таблоиди, и особено френските, изобразяват Кика като един вид „отмъстител за Русия“, който си връща на въображаемите виновници за бедствията на родината си. Нищо не може да е по-далече от истината от тази гледна точка. „Доказателствата“, привеждани от журналистите, са смехотворни. Често например се повтаря цитатът, в който Кика нарича Франция „прекрасната прекупвачка на крадено“. Но това изобщо не е обида, тук няма нито презрение, нито омраза. Напротив, това е признание в любов. В кръговете, където расте и се формира Кика, никой не би използвал думата „прекупвач“ като обида, също както не биха я използвали като обида и продавачите на крадено. Същото се отнася и към много други сентенции на Кика, които, извадени от контекста, го показват съвсем не такъв, какъвто е.

Някои например твърдят, че Кика нарича „серен фактор“ поредицата нещастия, сполетели семействата на олигарсите, присвоили си създадените от ГУЛаг богатства. Но в цялата „Македонска критика“ само едно изречение дава повод за подобно тълкуване:

„Предсмъртното проклятие на сталинските роби не изчезна без следа в мразовития сибирски въздух — то се отрази в небесните огледала и си намери нови адресати“.

Серният фактор, за който Кика говори на друго място и по друг повод, няма нищо общо с това.

Глупаво е да се приписва на Кика антибуржоазен патос, както го правят някои журналисти, издигащи храбро глас в защита на капитализма. Кика всъщност пристъпва към осъществяването на зловещия си план веднага след като посещава ревюто на моделиера Джон Галиано, където на подиума се сипе дъжд от листенца позлатено фолио. Този златен дъжд — към този образ Кика се връща няколко пъти — става за него окончателна метафора на човеконефта: жизнената сила на мъртвите, въплътила се в парите. Но Кика изобщо не е обзет от „омерзение към извращенците, които се кълчотят безсрамно под дъжда вмирисана кръв“, както пише един ненужно проницателен московски журналист, като бърка собствените си чувства с чуждите. Напротив, той е воден от стремежа да защити крехката и изтънчена европейска култура от опасността, която според него вижда само той.