Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 134

Раз-два — и строява всички френски мислители в две редици, като прилага принципа, наречен без излишна скромност от самия него „Бръснача на Нафъков“.

В първата редица попадат онези, които се занимават с анализа на думите: тях Кика нарича „лингвистични философи“. Според него те приличат на ексхибиционисти, така дълбоко затънали в порока си, че са успели да извратят и самото извращение: „Щом попаднат на самотен читател, те разтварят пешовете на палтата си, но вместо срамотиите, обещавани от похотливия блясък на очите им, виждаме само потниче с щампованата думичка «х-й».“

Във втората редица попадат „нелингвистичните философи“, тоест онези, които се опитват да се занимават и с нещо друго освен с анализ на думите. „За да разпространим горепосочената аналогия и върху тях — пише Кика, — е достатъчно да си представим, че нашият ексхибиционист всъщност е преоблечена жена — и не просто жена, а девственица, която така и не се е научила да крие под мръсната думичка на младата си гръд вярата си, че децата ги носи щъркелът“.

Тази релефна образност дори би направила чест на нашия антигерой, ако не разполагахме с информацията на Зизи Мердашвили, че по този въпрос Кика е бил консултиран от друг парижки професор, когото няма да назоваваме по същата причина, по която не назоваваме и първия: едва ли някой ще пожелае да признае, че е захранвал извратения ум на един маниак с концепции и силогизми. Трябва да намекнем все пак, че във втория случай става дума за един философ, позициониран като символ на всепобедния интелект на духовния хоризонт на французойката над трийсет и пет, водеща активен полов живот.

Трудно е да се каже какво точно Кика е заимствал от други и до какво е стигнал сам. Една мисъл от посветената на „концептуалното езикоблудство“ част обаче смело можем да припишем на него без никакъв риск да сбъркаме. Ето я:

„Французите глупаво си въобразяват, че тъкмо те са измислили «деконструкцията». Още като дете в Казан аз знаех какво е това, също както и преди мен са го знаели няколко поколения казански гаменчета. Дерида просто превежда на френски татарската дума «кьотек» — това е. И ако лингвистичната школа посмее да се обади, че всичко се свеждало до думите, ще кажа… Ще кажа… Не, няма да дочакате Кика да почне кьотека. Кика ще ви направи деконструкция. Без да обели дума, ще посочи с пръст потничето ви, ще ви забрави навеки и ще слезе при Урим и Тумим да си дръпне едно амстердамско джойнтче“. (В един от вариантите на „Македонска критика“ вместо „кьотек“ се обиграва „перестройка“.)

И така нататък. Когато Кика най-после се връща към износа на капитали и към Серния фактор, читателят вече не помни какви са тези неща. Кика обаче е съвсем непринуден, все едно изобщо не се е отклонявал от темата:

„Ако в нефтопровода на Западнотексаска кисела (WTS) внезапно влезе сместа Urals с високия си серен фактор, преработващите заводи ще получат суровина със съвсем различен състав и всичките им предварителни технологични изчисления ще идат по дяволите. Това е елементарно. Кой знае защо обаче всички си мислят, че трийсетте милиарда долара, ежегодно изнасяни от Русия, могат съвсем незабележимо да се слеят със западния капитал. Смята се, че при трансфера жизнената сила изцяло се обезличава и че парите, източени от Русия, са съвсем същите като парите от военния бюджет на Пентагона, личното състояние на Бил Гейтс или външния дълг на Бразилия. А всъщност същностите, за които става дума, са дотолкова различни по самата си природа, че не бива да се смесват по никакъв начин, също както не бива да се смесва Urals със Западнотексаския кисел“.