Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 137

Кика никога не се е смятал за ляв или десен и не се отъждествява с никоя нация. Колкото до политическите му възгледи, той просто няма такива. Самонарича се „мислещ патриот“ — тоест човек, чийто патриотизъм обхваща всички места, където е топло и слънчево („историята на Русия сочи — пише Кика, — че хората, публично изповядващи различна гледна точка, на практика са просто лъжци, които се промъкват се към топлите и слънчеви места по заобиколни пътища, като при това причиняват безбройни страдания на ближните си“). Дете на Европа, Кика има, ако можем да се изразим така, средна за европровода identity, съставена от откъслеци от телевизионни предавания, комикси и рекламни клипове, погълнати от него в най-различни европейски столици. Ето как казва самият той:

„Ако сравним душата ми със здание, то в стените й са взидани само няколко изнесени от Русия камъни, които от оръдие на пролетариата отдавна са се превърнали в нещо като гадателни камъни (моите вътрешни Урим и Тумим) и които не ме правят враг на западните ценности — аз обичам секса и парите и не се срамувам да го призная, — но ми помагат да виждам онова, което наивните и доверчиви европейци не разбират“.

Едва ли има смисъл да обясняваме действията на Кика със сексуалните му проблеми. Тази гледна точка се базира основно на факта, че Кика замества всички неприлични термини със съкращения с тире — според някои тежнеещи към психоанализата автори това отразява половата му несъстоятелност. Кика обаче пише така и думата „Б-г“, като се води от еврейските свещени текстове. Каква е причината за това — стремежът към особено перфидно богохулство или елементарно оригиналничене — е сложно да се каже и въпросът си остава открит. Ето как например изглежда пасажът, посветен на писателя Мишел Уелбек, когото Кика зачислява във ведомството на съвременната френска мисъл:

„Уелбек, този жив френски ум, уж насочва взора си към тайната на света, но още след абзац или два се пльосва и пляска — вероятно не без удоволствие — в поредната слепена от букви п-ка. Впрочем не е ли в нея главната тайна на света и главното му изкушение? Така би попитал младият Бодрияр. На което Дерида би отбелязал, че п-ката и х-ят, които заедно с популярното изложение на основите на квантовата механика заемат централно място в творчеството на Уелбек, не са истински репродуктивни органи, а по-скоро техни потьомкиновски симулакри на «студеното и бледо» (Сартър) тяло на френския език. А аз, Кика, бих добавил следното: за разлика от авторите, които работят по справочници и енциклопедии, на мен два или три пъти през живота ми наистина ми се е случвало да застана лице в лице с п-ка и да гледам право в лъсналото й немигащо око, така че еротичните пасажи на Уелбек ми изглеждат доста измислени, изсмукани от пръстите и показващи блестящи теоретични познания, но и разкриващи досаден недостиг на практически опит. Впрочем, както и да е. Б-г да го съди. Аз няма да го укорявам, че експлоатира сексуалната фрустрация на средния французин. Но не защото според мен основната нота в романите му е безмилостно точна, а защото няма думи, с които бих могъл да изразя колко ми е през к-ра средният французин“.