Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 133

„В същността си процесът, известен като «износ на капитали» — пише Кика, — не е нищо друго освен изливане на инферналните енергии на бившия Съветски съюз право в световните резервоари, където се пази жизнената сила на пазарните демокрации. Боя се, че никой дори не си представя цялата опасност на ставащото за древната западна цивилизация и култура“.

Тази опасност е свързана с онова, което Кика нарича „Серен фактор“. Името е взето от нефтения бизнес. Познанията на Кика в областта на технологичните аспекти на нефтения бизнес не бива да ни учудват — вероятно Нафъкови са обсъждали тези въпроси на закуска, също както в други семейства се говори за футбол или за времето. Ще прощавате, ако някои от понятията, с които оперира Кика, ви се сторят прекалено специални, но пък цитирането може да представи по-добре безумната логика на „Македонска критика“:

„Ако смесим половин чаша «Red Label» с половин чаша «Black Label» — пише Нафъков, — полученото уиски ще е по-добро от първото, но по-лошо от второто. Същото е и с нефта. Продуктът «Urals», продаван от Русия, не е един сорт, а смес от много различни по състав нефтове, наливани в един тръбопровод. При което качеството се осреднява. По тази причина доставчиците, чийто нефт е с по-високо качество и съдържа по-малко сяра, получават компенсации. Това е така нареченият «Серен фактор», който се изчислява по формулата

Сф = 3,68 (s2 — s1) долара за тон,

където s2 е коефициентът, отчитащ средното съдържание на сяра в сместа, а s1 — съдържанието й в нефта с по-високо качество. Същият принцип на пресмятане е валиден и за северноморския нефт Brent, за сахарската смес Saharan Blend, за Arabian Light и така нататък. Всички те са коктейли от множество ингредиенти, които се различават значително. Символично е обаче, че в нефта Urals има много повече сяра в сравнение с другите марки — което поетично точно отразява начина на добива му и множество аспекти на свързаната с него дейност. Всеки що-годе запознат с руския нефтен бизнес познава незабравимия привкус на Серния фактор във всичко — от първото кафе сутрин до последния среднощен кошмар. И колкото си по-близо до нефтопровода, толкова по-силно мирише на сяра. Оттук идва и характерният за руския нефтен елит «сондиращ» поглед — като на последните снимки на Бодрияр.

Като стана дума за Бодрияр, тъкмо него можем да наречем осерен титан на френската мисъл…“

И уйде коньо у ряката, както казва народът. Ако ще търсим някакъв принцип в построяването на „Македонска критика“, можем да го намерим единствено в такива скокове от тема на тема. Забравил за нефта (а в следващия абзац и за Бодрияр), Кика нанася блицпогром в лагера на всичко онова, което нарича „концептуално езикоблудство“.