Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 132

И един ден този час идва.

Нека дадем думата на Кика и на „Македонска критика“:

„Беше най-обикновен есенен следобед, ясен и тих. Седях пред телевизора и четях; мисля, че четях «Символичната размяна и смъртта» на чудовищния Бодрияр. На екрана трепкаше някакво анимационно филмче и го следях с крайчеца на окото си: някакъв пират с триъгълна шапка се кикотеше доволно, танцуваше около един сандък със съкровища и от време на време се навеждаше, за да загребе шепа златни пиастри… И изведнъж капакът на сандъка падна, удари го по главата и я направи на монета като тези, които бяха вътре. Монетата беше още жива — профилът на нея яростно мигаше с единственото си оцеляло око, но устата явно се беше зашила завинаги. Тумим — беше яко надрусан — спря да се киска (с кискането си изобразяваше смеха на пирата) и попита неизвестно кого — вероятно мен, понеже освен нас двамата и охраната във вилата нямаше никого:

— Интересно, другите монети дали… Те и те ли са от глави, а? В смисъл — идвали са други пирати, намират сандъка, отварят го, после — бух! — и точка, а? И за няколко века — сандъкът вече пълен…

Погледът ми попадна върху страницата и измъкна от главоблъсканицата неразбираеми смислове странното словосъчетание «работникът, умрял в капитала». И тайната на парите само за секунда ми се изясни като небето зад прозореца“.

Нека опитаме накратко да изложим онова, което Кика нарича „тайната на парите“. Парите според него са оставащият от хората „нефт“, формата, в която вложената им в труда жизнена сила съществува след смъртта. Световните пари стават все повече, защото все повече животи се вливат в резервоара им. Оттук Кика прави един впечатляващ извод: световната финансова клика, която манипулира паричните потоци, контролира душите на мъртвите, както египетските магове в „Мумията се завръща“ с помощта на магия управляват армията на Анубис (внимателният читател на „Македонска критика“ може да забележи, че Кика е много по-уверен, когато оперира не с философски категории, а с примери от киното).

Точно тук се крие разгадката на посмъртното изчезване на съветския народ. Плезиозавърът, плацикал се в морето на мястото на днешната Арабска пустиня, изгаря в мотора на някоя японска „Хонда“. Животът на миньора-стахановец тик-така в поредния диамантен часовник „Картие“ или се пени в бутилка „Дом Периньон“ на банкета на Рубльовското шосе. Следва още по-страхотен вираж: според Кика задачата на ГУЛаг е била да се създаде алтернативен резервоар на жизнена сила, който да няма никаква връзка с онзи, който контролират западните финансови магнати. Победата на комунизма трябвало да настъпи тогава, когато количеството комунистически „човеконефт“, екстрахиран насилствено от хората, превиши запасите посмъртна жизнена сила, владяна от Запада. Точно това се криело зад задачата „да победим капитализма в икономическата борба“. Комунистическият човеконефт не бил просто пари, макар че можел да изпълнява и тази функция. По същността си той бил по-близо до изпълнената със страдания воля, отделяна в чест вид. Но станало немислимото: след като системата рухва, съветският човеконефт почва да се източва на Запад.