Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 127

Смъртта на бащата, която съвпада със завършването на образованието на Кика, прави Нафъков-младши богат човек — много богат според стандартите на която и да било страна. След като обикаля Европата, Кика се установява във Франция, на Кап Фера, където покойният евразиец се е изхитрил по някакъв начин да си заевразира скромна вила още по съветско време. Постройката в стил „пуебло“ е куб с пясъчен цвят с прозрачен покрив — би изглеждала по-уместно някъде в Албукърки, Ню Мексико. Висока ограда я крие от нескромни очи и тя се вижда само откъм морето. Седемте бронзови слончета, изваяни от ръката на Церетели, които Нафъков-старши установява на алеята към плажа през епохата на Елцин (най-голямото тежи колкото танк „Тигър“, това Кика го помни от дете), са удавени в Средиземно море от група работници, която получава от сина щедро възнаграждение за положения нощен труд. Тук въпросът не е в равнодушието на Кика към изкуството. Той подозира, че тези животинчета са били за баща му нещо като противотанкови заграждения, призвани да го защитават от натиска на реалността. Т.е. поводът да бъдат уволнени поради професионална непригодност е съвсем сериозен.

Трудно е да се каже със сигурност кога започва душевното заболяване на Кика. Слуховете, че се е чалнал, плъзват още при първото нововъведение, което той прави във вилата. Във всяка стая, дори в малкия физкултурен салон с покрития с прах универсален тренажор, наподобяващ на уелсовски марсианец, се слага телевизор — телевизорите от сутрин до вечер са включени на детския канал на немската телевизия „Кика“, който дава най-вече мултфилми. Не се позволяват никакви други програми. Мнозина смятат, че Кика дължи прякора си именно на тази своя странност.

Нафъков-младши не знае немски и затова оборудва в избеното помещение кабинет за синхронен преводач, който не млъква по цял ден. Привечер все пак започва да се уморява и да бърка — Кика обаче не се сърди, понеже грешките често са наистина смешни. Скоро все пак му се налага да наеме втори преводач и вахтата да стане на две смени, понеже първият не може да се справя сам. Тогава един приятел на Кика предлага да дават на преводачите някакви амстердамски хапчета, които объркват мислите им и предизвикват несвързано многословие. Преводът става наистина много смешен и при Кика започват да идват гости специално за този номер. Преводачите разбират какво се иска от тях и след като се спазаряват за надбавка за вредност, се примиряват. Гостите на Кика наричат единия преводач Урим, а другия Тумим — по аналогия с небесните камъни-преводачи от мормонската библия.

Според други сведения прякорът „Кика“ се лепва за Нафъков много по-рано, още докато той учи философия в Париж. Така го бил наричал научният му ръководител, който бил на мнение, че истинското разбиране на философията се пробужда у ученика само тогава, когато той беззаветно поема огъня, пламтящ у наставника. Конкретната технология на предаването на свещения огън е малко неочаквана и стряскаща за пришълеца от руските провинциални простори, но стремежът му към изтънчените европейски идеали побеждава смущението и срама. Поне така си спомня Зураб (Зизи) Мердашвили, покойният философ, заедно с когото Нафъков изучава любомъдрие (в съчинението, за което ще стане дума по-долу, Кика извежда етимологията на тази дума не от израза „любов към мъдростта“, а от „мъде“).