Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 125

Стана и почна да се облича. После извади от шкафа чантичката-колан и я провери: чешки паспорт, пачка кредитни карти, руски паспорт с шенгенска виза и десет хиляди долара. Препаса чантичката и седна на дивана. Било добра поличба, казваха — да поседнеш преди път. Вече не му оставаше нищо освен да вярва на поличбите.

— Тихият глас на истината — каза той, докато оглеждаше нещата, които напускаше завинаги. — А какво е истина? Май така и не ни обясниха…

След минутка, вече с палто и шапка, той отвори външната врата, направи една крачка и застина на прага.

Беше първият пролетен ден — личеше си веднага. Слънцето светеше, небето беше синьо и чисто и най-важното, във въздуха имаше нещо такова, от което на сърцето, въпреки всичко, му се живееше още. Сърцето разбираше — има защо. Стьопа се усмихна и изведнъж се почувства като Толстоевия дъб, старото дърво от „Война и мир“, което се буди за живот след зимния сън, та пак да се раззелени в хиляди и хиляди ученически съчинения. Всичко, което чувстваше в тази секунда, беше съвсем като във великия роман, с една само разлика — за изминалите сто и петдесет години руският дъб доста беше поумнял.

— Ще се раззеленяваме в офшора — измърмори Стьопа, хвърли мобилния телефон в наринатия до вратата сняг и тръгна към портичката, от която започваше пътечката за Рубльовското шосе.

Усещането за пролет и за това, че чудото е някъде съвсем близо, не го напусна и постепенно прерасна в спокойната увереност, че животът му е подготвил още много неща. Иначе откъде щеше да се вземе в душата му това радостно предчувствие за невъзможното?

Стигна до шосето, излезе от гората и зажумя от слънцето и синевата. В ясната пустота над асфалта висеше диск — приличаше на мъничко светило. Сияеше непоносимо, отразил слънчевите лъчи.

Стьопа не помнеше тук да е имало диск. Можеше да е само наскоро сложен на отбивката пътен знак. Когато направи още няколко крачки, знакът спря да отразява слънцето. Стьопа видя бял кръг, заобиколен от червена линия. В кръга беше изписано числото „60“. До кръга имаше син правоъгълник със стрелоподобната руна „Тир“, приличащо на жерав самолетче и думата „Шереметиево-2“.

„Ето го новото слънце — почти спокойно помисли Стьопа и вдигна ръка срещу потока коли. — Колко е просто всичко… Седемнайсет години да не се тревожиш за нищо. Виж, когато дойде нула шест, сигурно ще е трудно. Нула шест или нула девет? Пак на училище, целият джихад наново… Е, няма да е скоро. И няма да е тук. И сигурно вече няма да съм аз“.

МАКЕДОНСКА КРИТИКА НА ФРЕНСКАТА МИСЪЛ

Повест

Всяка концепция формира основата

за дуалистично състояние на ума,

а това създава по-нататъшната сансара.

Тулку Урген Ринпоче

В цялата вселена мирише на нефт

Уилям Джеймс

По социален статус Насъх Нафъков, известен на приятелите си и на Интерпол като Кика, беше типичен нов руснак от епохата на първоначалното натрупване на кармата. Вярно, по националност не беше русин, но някак си не се получава да го наречем „нов татарин“. Затова по-добре да минем без определения и просто да разкажем страшната му и фантасмагорична история, която накара някои впечатлителни души, запознати със случая от таблоидите, да го нарекат Жил дьо Рец на нашето време.