Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 129

Философската част на „Македонска критика“ е опит да се низвергнат от пиедестала им най-великите френски мислители на миналия век. Мишел Фуко, Жак Дерида, Жак Лакан и така нататък — не е подминато нито едно прочуто име. Заглавието на работата се дължи на метода, използван от Кика — стрелба от кръста, без да се целиш, за което той сам споменава в краткия предговор. Това се постига по оригинален начин: Кика имперсонира невежа, който никога не е чел тези философи, а само е чувал някои цитати и термини от трудовете им. Според него дори откъслечни парчета от чутото са достатъчни, за да се докаже абсолютната идиотщина на великите французи, и изобщо не е нужно да четем текстовете им в оригинал, още повече че в тях, както твърди Кика, „тъпият ум ще потъне като камък в цял океан л-на, а острият ще потъне като сабя от дамаска стомана“.

При което Кика се стреми да направи пасквила си максимално наукоподобен и точен, като прилага цитати и дори формули. Този подход би бил дори интересен, ако критикът-невежа, на какъвто се прави Кика, не беше толкова явен френски философ. Уви, при запознаването си с философските пасажи на „Македонска критика“ неподготвеният читател неизбежно ще се почувства като камъка в ситуацията, упоменавана от Нафъков. Всички претенции, които Кика има по отношение на французите, могат по абсолютно същия начин да бъдат предявени и към него.

Ето например как той сравнява двама от философите, Бодрияр и Дерида:

„Колкото до Жан Бодрияр, в съчиненията му можем да сменим всички утвърдителни изречения с отрицателни без никакво накърняване на смисъла. Освен това можем да сменим всички съществителни имена с противоположни по значение думи, и пак без никакви последици. Нещо повече дори: можем да направим всички тези операции едновременно, в какъвто и да било ред, даже няколко пъти, и читателят пак няма да забележи кой знае каква промяна. Но Жак Дерида, ще се съгласят истинските интелектуалци, се гмурва по-надълбоко и не изплува по-дълго. Ако при Бодрияр все пак значението на дадено изказване може да се смени с противоположното, то при Дерида в повечето случаи смисълът на изречението не може да се промени с никакви операции“.

Набива се на очи, че във всички случаи Кика най-много се дразни от Жан Бодрияр, когото често нарича „Бодриакър“ — по аналогия с термина „симулакър“ (с който Кика чудовищно злоупотребява в „Македонска критика“ — вярно, прави следната уговорка: „Читателят разбира, че думата «симулакър», в смисъла, в който я употребявам, е само симулакър на Бодрияровия термин «симулакър»“). Това раздразнение е лесно обяснимо — именно Бодрияр дава начало на откритието, което прави от Кика престъпник, но което според него го слага много по-високо от всички съвременни мислители.

Омразата на Нафъков към Бодрияр си е чист интелектуален Едипов комплекс. Той се проявява в желанието да унищожиш идейния си предшественик, като магично прехвърлиш върху него съдбата на баща си, който е изпитал лично цялата мощ на македонската критика. На Дерида и Сосюр им се налага да се изчервяват просто за компания. Но тук от смешното започваме да навлизаме в страшното.