Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 126
Виктор Олегович Пелевин
Нафъков е роден в Казан, но е израсъл в Европа. Ранните му дни — времето, когато се формира скелетът на личността — минават отначало в англоезични детски градини, а после в космополитни училища за дипломатски деца. Кика запомня за цял живот стихчето, окачено над мивката в едно от тези заведения:
което приблизително може да се преведе като:
Неподконтролните от страна на родителите впечатления от детството формират Кика по-скоро като европеец, отколкото като „евразиец“, както се нарича баща му — той е силно влюбен в този термин и често го отнася към сина си. За сина му обаче тази идиотска дума е обозначение на човек, който при добро съчетание на обстоятелствата може да мине за азиатец в Европа и за европеец в Азия. Колкото до самата Евразия, за която баща му често разсъждава, тя му прилича на нещо като виртуална Атлантида, потънала в портвайна отдавна преди появата му на белия свят.
Към момента на раждането на сина му Насратула Нафъков е голям партиен шеф в Татарстан; в момента на смъртта си е нефтен магнат, успешно трампил партийната рента за природната. Получава удар, когато научава за решението на правителството да намали някакви квоти — или може би да повиши някакви отчисления. Не му позволяват обаче да умре от естествена смърт — още в болницата го довършва снайперист. Шушука се, че снайперистът бил самият Александър Солоник, по прякор Шура Македонеца заради необикновения си талант да стреля по македонски — от кръста и без да се прицелва. Бил се отдал на разгул в Казан, останал без пукната пара и за да позакърпи положението, приел предложението за тази халтура. В полза на тази версия говори фактът, че на тавана на съседната на болницата къща намират белгийска карабина калибър 5.45 от модела, винаги предпочитан от ликвидатора-художник при подобни обстоятелства. Против нея говори това, че Солоник е убит в Атина много преди описваните тук събития. Има ли смисъл да казваме, че хората вярват в посочената версия именно по тази причина?
Кика Нафъков лошо се ориентира в руските реалии и така и не си изяснява коя е истинската причина за трагедията. По настояване на баща си той учи философия в Сорбоната, но има и известна икономическа подготовка. Така че може да се ориентира във всякакви отчисления и квоти. Но, както му обяснява потъналият в скръб вестител от родината, баща му си бил врял гагата където не му било работа и бил настъпил „наште хора по мазола“. Поразен от магьосната сила на руския език, който знае доста по-слабо от английския и френския, Кика не задълбава в подробности.
Много хора са опечалени от смъртта на Нафъков-старши — въпреки бизнесменската си хватка той е добър човек: един от онези странни съветски идеалисти, причината за чиято поява в СССР навеки ще си остане загадка на мирозданието.
