Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 123

— Какво-какво?

— Забрави ли? Има кой да ти припомни. Ние в privacy не се бъркаме — това, че еба Магарето, си е твоя лична работа. Обаче това, че се съгласи да бъдеш Татяна, ще ме прощаваш, вече не е.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами това, че сега ще си Пикачу. Точно както обеща Сракандаев.

— На кого е обещавал?

— На тебе. В „Кръстовището“. Защо според теб крещеше: „Татяна“, докато ти му го нахендряше в гъза? Магарето ти залагаше двоен капан, глупако, а ти така и не разбра.

— Чакай, чакай малко — каза Стьопа и се отпусна безсилно на дивана. — Какво имаш предвид?

— Точно каквото ти казвам, Стьопа. Тук ти си главният покемон, а в затвора ще си първо дупце. Веднага щом пуснем касетата. Това е то енциклопедията на руската душа. За една седмица ще я изчетеш от кора до кора, обещавам ти го. И между другото, ще лежиш поне годинка. Такива са понятията в тая страна и засега никой не ги е отменял, разбра ли ме?

Във вълшебните думи на Лебедкин имаше някаква страшна ледена сила. А това, че знаеше дори за покемоните, беше непоносимо. Стьопа усети как под лъжичката му се включва някакъв малък, но мощен хладилник.

— Разбрах те — каза той и изпи водката до дъно. Тя се хлъзна по полирания хладилник — в душата му не попадна нито капка.

— Ей, най-после. Щото вече се притеснявах за главата ти. Че тя ти е хлябът, Стьопа. Основите на висшия мениджмънт.

Стьопа издаде непроизволен физиологичен звук — нещо средно между хълцане и хлип.

— Именно — отговори Лебедкин. — Значи сега какво — ще подписваме ли допълнение към меморандума, или ще минем и без?

— Без — каза Стьопа и си наля пак.

— Както кажеш. Поразтърси се из комюнитито, вземи корпоративен кредит, знаеш как се прави. Размърдай се, няма аз да те уча. И не се сърди. Обичам те от дън душа, знаеш го. Лично ти спасих живота. Само че сега не мога да направя нищо. Както е казал Платон, Аристотел ми е приятел, но парите ми трябват, хе-хе-хе-хе… Не е въпросът само за мен. Ти знаеш ли колко хора са вързани в тая игра?

Стьопа си спомни, че наскоро, в съвсем друга вселена, беше чул почти същата фраза.

— Знам — каза той. — Цялата страна.

— Беше то цялата страна. Сега е целият свободен свят, не разбра ли? И несвободният също.

— Разбрах, разбрах. Голяма работа си ти, Лебедкин. Дойдох, видях, победих.

— Беше то: дойдох, видях, победих — засмя се Лебедкин. — Сега знаеш ли как е? Наебах, убих, зарових, изрових и пак наебах. Темпото на живота е съвсем друго. Важното е да не изоставаш. Така че взимай един студен душ и на трудовия пост. И парите да дойдат още днес.

Стьопа послушно се заклатушка към банята. Стоя пет минути под студените струи, за да се освести. Когато студът стана непоносим, разбра какво ще направи. Беше съвсем просто. И веднага решаваше всички проблеми. Вярно, доскоро той смяташе, че това е недостоен изход и че така постъпват само слабаците.

„Какво пък толкова — помисли си. — Значи и аз съм слабак“.

Учуди се колко лесно беше да вземе това решение, което преди му се беше струвало толкова непоносимо ужасно. Нищо ужасно всъщност нямаше в него — просто изход от ситуацията, макар и доста тъжен… Но първо трябваше да уреди няколко дребни подробности.