Читать «Вечният бисер» онлайн - страница 28

Трескаво хванах Братлето за ризата и го измъкнах изпод лещите. То примигваше учудено. Володка също примигваше. А Валерка доста се изплаши за братчето си.

— Това пък какво е? — попитах аз. — Значи вие имате електричество?

Той сърдито погледна лостовете и мрачно отвърна:

— Имахме… Много неща имахме, но всичко е забравено. Сега отново търсим…

Той отново погледна към контактите, към Братлето и попита:

— А това… опасно ли беше?

— Зависи какво е напрежението — казах аз и си спомних кожените шнурове и черните сандъци в нишите.

Това трябваше да са кабели и акумулатори и енергията се беше запазила през цялото това време.

Наклонените железни лостове завършваха с остри клюнове, под които имаше дървени дръжки — явно, за да могат да се местят с ръце. Промъкнах се с треперещи колене между лещите и отново сближих контактите. И отново с пращене прелетя начупена искра, дълга около два сантиметра.

— Ами че това е мълния! — възкликна Володка. — Тя ще го запали!

Ето колко просто се реши всичко. Зарадвахме се и започнахме да мислим как ще закрепим бисерното зрънце между клюновете на контактите.

От пода се издигаше меден винт с кръгла площадка на върха. Приличаше на столче за пианист. Навярно на него е било закрепено гнездото за лампата. Извъртях го до края, но височината му не стигаше. Володка и Братлето се спогледаха. Володка бързо каза:

— Трябва да сложим камък с вдлъбнатина. Долу има такива.

Преди да успея да отговоря, стълбата закънтя под краката му.

— По-внимателно, летяща маймуно! — извиках аз подир него.

Ехото още не беше заглъхнало, а Володка вече излетя от кулата. Видяхме го от балкончето, което заобикаляше „фенера“ на фара.

Володка намери камък близо до котвата и с усилие го вдигна.

— Спуснете въженцето! — извика той.

Братлето бързо размота капроновото въженце.

— Няма да стигне — със съмнение казах аз.

— Ще стигне — отвърна Братлето с тон, много подобен на този на Володка.

И наистина стигна. Володка завърза камъка на кръст и ни извика да го изтеглим.

— Ще го изтеглим! А ти се качвай!

— Не, ще почакам! Може да потрябват още камъни!

Но повече камъни не потрябваха. Това паве с вдлъбнатина отгоре беше сякаш специално приготвено за нас. Когато сложих върху него бисера, клюновете на лостовете го докоснаха.

Нетърпеливо ги сближих.

Синьото змийче на искрата изпращя един-два пъти и обви бялото зрънце. После искрите затанцуваха безспирно. Бисерът хвърляше синкави отблясъци, но не се запалваше.

— Напрежението е слабо — казах аз.

— Значи нищо няма да стане? — попита с огорчение Валерка.

— Не знам. Виж, ако можехме да получим волтова дъга… Тя може да стопи и метал.

— А как ще я получим?

— Да имахме графит… Поне едно моливче.

— Може пък Володя да има — каза Братлето.

Сетихме се, че Володя още ни чака долу, и изскочихме на балкона. Володка стоеше, вдигнал нагоре глава.

— Имаш ли обикновено моливче? — извиках аз.

— За какво ви е?

— За контактите!