Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 30

— Всички наведнъж?

— Аз също никога не съм мислил, че такова нещо е възможно — тъжно каза Летеца. — Всички наведнъж. Бащата на Аркашка го бяха прехвърлили на работа на строежа в Голубие Холми. Родителите на Тимка получиха покана от новия театър в Ясноград, те са артисти. А майката на Данилка замина с него на село.

Малкият летец Антошка помълча и изведнъж се удари с юмрук по коляното:

— Ох, ако знаех само!…

— А какво можеше да направиш? Да речем, че не беше отишъл на лагер. Но момчетата все едно щяха да заминат.

Антошка поклати глава:

— За нищо на света! Щяхме да измислим нещо. Щяхме просто да се хванем за ръце и никой нямаше да може да ни раздели. Когато бяхме заедно, можехме всичко. А тогава… Аз съм виновен за всичко!

Альошка помисли, че Летеца ще се разплаче и бързо каза:

— Ти пък! Не си чак толкова виновен.

Антошка го погледна и замислено каза:

— Зная, че не съм. Защото после направих всичко, което можех да направя.

След като изгуби приятелите си, Антошка разбра, че от сълзите полза няма да има. Но понякога те сами пареха очите му. Антошка тъгуваше много за Данилка, Тима и Аркашка, но различните хора тъгуват различно. Някои само седят, готови да вият срещу луната, а други започват да търсят изход. Антон започна да търси изход.

И Голубие Холми, и Ясноград, и селото на Данилка бяха далеч от Колоколцев. Не можеш да стигнеш пеш. Дори и с влак се пътуваше дълго. Антошка разбра, че е нужен самолет. И то не обикновен самолет за пътници с билети — с него не можеш да пътуваш всеки ден дотам и обратно. Пък и около селото на Данилка нямаше летища.

Нужен му беше собствен самолет — лек, бърз и малък. Такъв, който да кацне върху обраслия с бурени пущинак, върху момчешката Антарктида.

Но самолетите не са моркови, не растат по лехите. И не се купуват от магазин, ако ще цял живот да си спестяваш парите за сладолед. Затова Антошка отвори шкафа на баща си и извади навитите на рула чертежи.

Иван Фьодорович Тополков, бащата на Антошка, ръководеше кръжока по авиомоделизъм в Пионерския дом. Често се бе мъчил да обясни на сина си какво е това елерон, шаси, фюзелаж и ъгъл на атаката. Но дотогава Антошка не се бе интересувал особено от авиация. А сега се наложи…

Избра чертежите на най-красивия авиомодел. Но все пак това беше модел, а не истински самолет. Затова Антон взе черен туш и към всички размери върху чертежа добави по една нула. Размахът на крилете стана не един, а десет метра, дължината на корпуса не шестдесет сантиметра, а шест метра. Над корпуса момчето старателно начерта кабина с прозрачен похлупак.

Разбира се, измамата е лошо нещо — на Антошка това му бе напълно ясно. Но какво му оставаше? И той си мислеше, че и него са го излъгали, когато не са му писали в лагера за заминаването на приятелите му.

Баща му беше в командировка и занятията в кръжока се водеха от отговорника Сеня Лапочкин, който учеше в десети клас.

Антошка занесе чертежа в Пионерския дом и го даде на Сеня:

— Ето… Татко нареди да го построите, докато се върне от командировката.

Сеня разгърна листа и подсвирна: