Читать «Контролът» онлайн - страница 152

Ако погледнеш още по-нататък — вижда се одеяло от камилска вълна. На красиви фигури. Цветовете са ярки. По-нататък е таблата на кревата.

Няма сили да гледа повече. По-добре да си затвори очите. Пие й се. Спокойно и тихо произнесе: „Пие ми се.“ Може да не го е произнесла, а само да е обозначила думата с устни. Но я разбраха.

До устните й се докосна тръбичка. Само една глътка й трябва. Водата е неописуемо вкусна. Като в Сталиновата вила. Очите й са затворени, но тя вече не спи. Тя пак вижда боровите корени в белия пясък на разстрелния трап. Помни миризмата. Миризмата на трап. Миризмата на топли трупове. Защо тук не се усеща миризма на топли трупове? Защо тук миризмите са други? Тя започна да души тревожно като лисиче в неясна ситуация. Къде се намира? Отвори очи. Таван. Вече познат. Сега — очите нагоре, сякаш си навирваГЛАВАта назад. Там трябва да има стена. Правилно, има. И отдясно трябва да има стена. Така е. А отляво — цветя. Именно така — отляво са цветята. Очите надолу — чаршафът, одеялото, таблата на кревата. До нея — лицето на милосърдна сестра. И чаша с тръбичка. Комунистите прекръстиха милосърдните сестри на медицински сестри. Каква пошлост: медицинска сестра. А колко нежно е звучало едно време: милосърдна сестра. И защо ли Настя не стана милосърдна сестра? Колко е красиво: дълга сива рокля, бяла престилка и голям червен кръст на гърдите. И раненият в боя ротмистър от лейб-гвардейския Кирасирски полк,., Ранен е вГЛАВАта… Настя предпазливо му бинтоваГЛАВАта… А всъщност нейнатаГЛАВА е бинтована, кой знае защо. Не кирасирският ротмистър, а тя самата лежи на леглото. Над нея се е привела милосърдната сестра и й се усмихва едва забележимо. Усмихва й се и излиза, тихо затваряйки вратата. До вратата има кресло с колелца. На креслото седи Холованов. По болнична пижама. Интересно съчетание: Дракона с пижама. Кракът му е гипсиран. Дракона си е счупил крака. Дракона със счупен крак. Ако по-малко се разхождате из горите, другарю Дракон, няма да си чупите крака.

До креслото има две патерици. Дракона се усмихва.

— Здравей, Жар-птицо.

— Здравей, Драконе — прошепна тя съвсем тихо.

— Как спа?

Тя само затвори очи, за да покаже, че е спала добре.

— Аз те разстрелвах. Ти ми счупи крака, но все едно трябваше аз да те гръмна. На никого от моите момчета не доверих това: трябваше така да гръмна до слепоочието ти, че да се получи впечатление за разстрел, но да не ти увредя слуховите нерви. Теб те приведоха над трапа, а моите момчета ме подхванаха на ръце, пренесоха ме и аз те гръмнах. Ти загуби съзнание. И тупна в трапа. Така става почти с всички, на които им уреждат разстрел менте. Пак добре че не се пада от високо и в трапа е меко. Професор Перзеев го бяхме скрили в храстите. Той веднага те упои. И после пак те инжектираха. За да остане всичко лошо в съня. Ти дълго спа. Много дни. Всички се страхувахме, че ще се върне странната ти болест. С изострянето на сетивата. Не се върна.