Читать «Контролът» онлайн

Виктор Суворов

Контролът

Действащи лица

Настя Стрелецкая (Жар-птицата)

Холованов (същият — Дракона) — другар с излъскани ботуши

Другарят Сталин — генерален секретар на ЦК на БКП (б)

Ширманов — провокатор-екзекутор

Неизвестен със сиви дрехи

Професор Перзеев — теоретик на човекоядството

Другарят Ежов — нарком на вътрешните работи (на НКВД) на СССР, генерален комисар на Държавна сигурност

Мистър Стентън — генерален директор на фирмата „Фараон & синове“

Другарят Берлгаи — нарком на съобщенията на СССР, комисар на Държавна сигурност първи ранг, бивш началник на ГУЛАГ на НКВД на СССР

Другарят Фриновски — заместник-нарком на НКВД, командарм първи ранг

Другарят Бочаров — старши майор от Държавна сигурност, началник на Куйбишевското управление на НКВД

Другарят Берия — първи секретар на ЦК на Грузинската комунистическа партия

Майстор Никанор

Инструкторът Скворцов

Катка Михайлова — веселячка

Сей Сеич — спецкондуктор на спецвагон

Люска Манатарката — спецкуриер на ЦК

Севастян — касоразбивач

Терентий Пересипкин — майор

Мистър Хъмфри — електроинженер

Вождове, охрана, прислуга, чекисти, екзекутори, тъмничари, политически затворници, криминални затворници, спортисти, работници, селяни, трудова интелигенция, човекоядци, широки народни маси.

ПРОЛОГ

— А сега ми целуни ботуша.

Лъскавото бомбе на ботуша деликатно подбутна лицето й: целувай.

Няма начин да не гледа ботушното сияние. Не може да си извърне лицето. Не може да го извърне, защото са й извили ръцете зад гърба и ги теглят все по-нагоре. Полекичка. И болката полекичка пълзи към онази граница, отвъд която не можеш да си сдържиш вика.

А на нея хич не й се вика.

Тя си е наумила: да не вика.

Едно време, когато във ветроходния флот биели моряците с корабни въжета, всекиму натиквали в устата парцал, за да не вика. Но тия славни времена са отминали. Сега ти натикват детска гумена топка, когато те разстрелват в мазето на затвора. А ако разстрелът е сред природата, не ти натикват детска топка — врякай колкото си щеш. Врякай до насита. А ако те бият или ти трошат ръцете, викът не само че не се осуетява, но се изисква. Изтръгва се с бой. Такава е модата. Изобщо изтезание без вопли е несполучливо изтезание. Непълноценно. Като бира без пяна.

А на тях им се щеше изтезанието да бъде сполучливо. Щеше им се тя да вика. Затова полечка издигат ръцете й все по-високо.

А в гората за разстрели свирепства пролет. Една такава безсрамна пролет. Шантава. Разблудна. И всяка изгнила борова игличка е поела мириса на пролетта. Жалко, че с миризмата на лански борови иглички се смесва миризмата на гранясала вакса за ботуши. Миризмата на лъснат ботуш. И тоя ботуш беззлобно, но настойчиво ти се навира в зъбите: целуни ме де.

И друг един глас, почти нежен, й подсказва:

— Цункай го ма, патко. Какво ще ти стане?! Цункай го веднъж и да ти теглим куршума. И да се свърши всичко. Хем ти няма да се мъчиш, хем ние няма да закъснеем за мача. Инак… нали знаеш — с ритници ще те претрепем. Цункай го…

Хубаво е било едно време. Едно време казвали: „Целувай ръка на злодея.“ Сега — ботуша. Някога преди екзекуция на осъдения му се е полагала и чаша водка. Сега не му се полага. Сега само екзекуторите пият преди екзекуцията.