Читать «Контролът» онлайн - страница 153

Тя се усмихна едва-едва.

— Добре ми подреди крака, Жар-птицо. Сега има да подскачам като зайче по коридорите. Не знам кога пак ще ме допуснат до полети. Там, на разстрела, все ме беше страх, че от болка не ще мога да гръмна правилно. Чак тук, в болницата, ти спеше, а професор Перзеев все звънеше с камертончета край ушите ти. Успокои ме: реагираш. Нали добре ме чуваш?

Тя затвори очи и ги отвори: добре те чувам.

— На теб, Жар-птицо, оттук нататък целият ти живот ще бъде такъв — ти контролираш и теб те контролират. В производствения процес, така да се каже. Но серията от интензивни проверки приключи. Сега ще те проверяват рядко и без театрални ефекти. От време на време. Основния контрол го премина. Само в практическата работа можеш да провериш човек. Теб те проверихме в истинска работа. Резултатите са обнадеждаващи. Ти умееш да работиш сама, умееш да анализираш, умееш да вземаш правилни решения и да ги изпълняваш, не се плашиш от кръвта и смъртта. Не поиска да целунеш ботуша… Това на всички им допадна… Преди теб само едно момиче стигна до този стадий на проверка. До разстрела. Тя също не поиска да целуне ботуша. Но, което е вярно, и не хапеше. Тя не издържа най-последното изпитание: гръмнах до ухото й, а тя умря. Разрив на сърцето. Такива не стават за нас. Твоето сърце издържа. Такива като теб ни трябват в контрола. Ти ставаш за нас, момиче. Двамата с теб ни чака много работа. Контролът няма край. А сега затвори очи. И забрави всичко лошо. Щастието — това е умението да забравяш лошите неща. Нека ти се присънят щастливи сънища.

Хубаво й е на Настя. Разбира, че може би серията от интензивни проверки е привършена, тя е спасена, просто се е събудила за няколко сладки мига в разкошната стая в кремълската болница, видяла е до себе си своя Дракон, успокоила се е и пак заспива. А утре ще се събуди…

… Но.

Но може би всичко е завършило съвсем другояче.

Може би целият ни живот е просто серия от интензивни проверки. Може би подлагат всички ни на контрол и проверяват колко струваме всеки поотделно и всички заедно. Проверяват винаги. От най-първия вик до най-последната въздишка. И може би за Настя серията от интензивни проверки, наречена живот, е привършена. Може би стаята в кремълската болница, цветята, милосърдната сестра, Дракона по пижама — всичко това само й се е привидяло в мига, когато куршумът е пробивал главата й. Осведомени хора казват, че убиваемият мозък работи съвсем не като онзи, който остава да живее. Може би по заповед на другаря Сталин спецкуриерът на Централния комитет на ВКП (б) Анастасия Андреевна Стрелецкая, агентурен псевдоним — Жар-птицата, е била изпълнена без присъда на 12 март 1939 година на спецучастъка на специалната група за контрол, изпълнител — Дракона. Може би в сетния миг в мимолетен сън Жар-птицата ясно и отчетливо се е видяла спасена и Дракона до нея. Може да го е видяла добър, защото винаги е искала да го вижда такъв.