Читать «Ръка над водата» онлайн - страница 8

— Пази се, Гейвин! — каза Болънбоу.

— Пази се ти, Тайлър — отвърна Стивънс. — Доста закъсня.

По-младият се надигна. По лицето му Стивънс разбра, че го е познал.

— Хм, да му се… — започна той.

— Безизходно ли е, Гейвин? — попита Болънбоу. — Само не ме лъжи.

— Мисля, че да — рече Стивънс. — Хвърли пистолета.

— Кой друг е с тебе?

— Достатъчно хора — каза Стивънс. — Хвърли пистолета, Тайлър.

— По дяволите — изсумтя по-младият и се раздвижи. Стивънс забеляза как погледът бързо му се отмести от него към вратата зад гърба му. — Лъже. Сам е. Само души наоколо, както оня ден, и си пъха носа в работи, за които скоро ще съжалява, че е любопитствал. Защото този път ще си изпати.

И той вече приближаваше към Стивънс, присвит, с леко разперени ръце.

— Бойд! — каза Тайлър. Другият продължаваше да напредва, без да се усмихва, но с някакво странно озарение на лицето, просто блясък. — Бойд! — повтори Тайлър.

Тогава той също се раздвижи, с удивителна бързина връхлетя върху младия и с един замах го отхвърли назад, на леглото. Спогледаха се: единият — студен, спокоен, безизразен, с пистолет в ръка, неприцелен в нищо, другият превит надве, ръмжащ:

— Какво, по дяволите, мислиш да правиш! Искаш да го оставиш да ни закара в града като две глупави овчици, така ли?

— Това аз ще реша — отвърна Тайлър. Обърна поглед към Стивънс. — Никога не съм искал да стане така, Гейвин. Наистина аз застраховах живота му и плащах всяка вноска. Но сделката беше честна: ако той ме надживееше, нямаше да получа нищо, а ако аз го надживеех, щях да получа каквото ми се пада. Тук няма тайни. Всичко беше направено посред бял ден. Всеки можеше да научи. Сигурно той е споменавал за това пред други. Никога не съм му казвал да мълчи. И кой ли може да е имал нещо против? Винаги съм го приемал, когато е идвал у дома, оставаше, колкото си ще, и идваше, когато пожелае. Но никога не съм искал да стане така.

Изведнъж младият прихна да се смее, както седеше свит надве върху леглото, където го беше хвърлил другият.

— Значи, такава била песента — рече той. — Ето как ще стане работата.

Сетне смехът не бе вече смях — преходът бе толкова тънък или по-скоро бърз, че остана незабелязан. Сега той се поизправи, приведен леко напред, с лице към брат си.

— Не аз съм го застраховал за пет хиляди долара! Аз нямаше да получа…

— Млъкни — прекъсна го Тайлър.

— … пет хиляди долара, след като го намериха мъртъв на ония…

Тайлър чевръсто пристъпи към брат си и го зашлеви с две движения на едната си ръка — с дланта и опакото, — докато в другата държеше пистолета.

— Казах ти да млъкнеш, Бойд — рече той. Отново погледна Стивънс. — Никога не съм искал да стане така. Сега вече не искам тези пари, дори да ми ги изплатят, защото нямах намерение да ги получа по тоя начин. Ей богу, така е. И какво смяташ да правиш?