Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 54

— Напразно се безпокоите — рече Варни. — Какво общо би могъл да има с работите на ваше благородие недодяланият и прост слуга? По-малко и от хапливото зло куче, което обикаля иа верига из неговия двор. Но ако с нещо буди отвращение у ваше благородие, с готовност ще го заменя с по-приятен за вас управител.

— Да оставим гази тема, мистър Варни — каза графинята. — Ако имам оплаквания от прислугата, с която милордът ме е обградил, ще ги изложа пред самия него. Но чакайте! Чувам шум от копита. Той идва, той идва! — извика тя, като скочи радостно.

— Не мисля, че е той — каза Варни. — Нима смятате, че сте в състояние да доловите тропота на коня му през плътно затворените прозорци?

— Не ме задържайте. Варни, моят слух е по-остър от вашия. Това е той!

— Но, госпожо, госпожо — разтревожено възкликна Варни, като все още се мъчеше да прегради пътя на графинята, — надявам се, че онова, което казах, изпълнявайки скромно и предано своя дълг, няма да стане причина за погубването ми! Надявам се, че искреният ми съвет няма да бъде разкрит и разтълкуван в моя вреда! Моля ви да…

— Успокойте се, човече, успокойте се — прекъсна го графинята, — пуснете дрехата ми и не си позволявайте дързостта да ме задържате! Успокойте се, сега съвсем не мисля за вас.

В този миг двукрилата врата се отвори широко и в стаята влезе мъж с величествена осанка, загърнат в дълъг, черен пътен плащ.

ГЛАВА СЕДМА

… Да, туй е той, човекът, който

под вятъра придворен плува смело

и приливи, и отливи познава,

и рифове подводни, и въртопи.

Щом смръщи вежди, всеки пребледнява,

усмихне ли се, всички са щастливи.

Сияе той като дъга, макар че

и неговите цветове са тленни.

СТАРА ПИЕСА

Следите на досада и безпокойство, останали върху лицето на графинята след борбата с настойчивостта на Варни, бързо се смениха с израз на искрена радост и обич, когато тя се хвърли в прегръдките на току-що влезлия непознат и притискайки го към гърдите си, възкликна:

— Най-сетне, най-сетне ти дойде!

При влизането на господаря му Варни тактично се оттегли. Джанет се канеше да направи същото, но господарката й даде знак да остане и тя отново зае мястото си в отдалечения край на стаята в очакване на заповеди.

В това време графът, който наистина принадлежеше към най-висшите благороднически кръгове, отвръщаше на милувките на любимата си с пламенна нежност. Когато Еми обаче се опита да свали плаща му, той си даде вид, че се съпротивлява.

— Не, въпреки всичко ще го сваля — каза тя. — Искам да видя дали си удържал на думата си да дойдеш този път като велик граф, както те наричат хората, а не както досега — като обикновен кавалер.

— И ти си като всички други жени, Еми — каза графът, позволявайки й да спечели победата в шеговитата борба. — За тях скъпоценностите, перата и коприната имат по-голямо значение, отколкото човекът, когото украсяват, а много тъпи кинжали имат блестящ вид, когато са поставени в кадифени ножници.