Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 53

— Чуйте, госпожо, ще ви докажа, че и един придворен се осмелява да каже истината като всеки друг, когато става дума за доброто на онези, които уважава и почита, макар това да изложи самия него на опасност.

Той замълча, сякаш очакваше заповед или разрешение да продължи, но тъй като графинята мълчеше, продължи с изключителна предпазливост:

— Огледайте се наоколо, благородна лейди, и забележете как е оградено това място, колко усилия са вложени, за да се попречи на възхитения поглед да съзре най-бляскавия бисер на Англия. Обърнете внимание на това как строго са определени границите на вашите разходки и как всяко ваше движение зависи от разпореждането на този грубиян Фостър. Помислете за всичко това и отсъдете сама коя е причината.

— Желанието на милорда — отвърна графинята. — Нямам намерение да търся друга причина.

— Да, това е негово желание — потвърди Варни. — И то е породено от любов, напълно достойна за тази, която я е вдъхнала. Но оня, който притежава съкровище и го скъпи, естествено е загрижен — толкова повече, колкото по-високо го цени — да го запази от грабителските стремежи на другите.

— Защо е нужен този разговор, мистър Варни? — попита графинята. — Изглежда, искате да ме накарате да повярвам, че милордът е ревнив. И така да е — аз зная лек против ревността.

— Наистина ли, госпожо? — заинтересува се Варни.

— Да, и той е — отвърна графинята — да говоря винаги истината пред милорда, да пазя пред него чувствата и мислите си чисти като това гладко и лъскаво огледало, та когато той погледне в сърцето ми, да види в него само отражението на собствения си образ.

— Замлъквам, госпожо — каза Варни, — и тъй като нямам причина да жаля Тресилиан, който би пролял кръвта ми, стига да имаше възможност да го стори, спокойно ще се примиря с онова, което ще сполети този джентълмен, ако вие откровено разкажете как се е осмелил да наруши вашето уединение. Познавате милорда по-добре от мен и сама можете да прецените дали ще остави оскърблението неотмъстено.

— Мисълта, че аз мога да стана причина за гибелта на Тресилиан, комуто и без това вече причиних толкова мъка — рече графинята, — би ме накарала може би да мълча. Но каква полза ще има от това, щом вече го е видял Фостър, а и някой друг навярно? Не, Варни, излишно е да настоявате повече. Аз ще разкажа на милорда всичко и така ще го помоля да прости дързостта и безумието на Тресилиан, че благородното му сърце ще склони по-скоро да му помогне, отколкото да го накаже.

— Вие сте по-прозорлива от мен, госпожо — отговори Варни, — особено пък ако решите и да изпробвате първо здравината на леда, преди да стъпите върху него, като споменете името на Тресилиан пред милорда и видите как ще се отнесе. Колкото до Фостър и слугата му, те не познават Тресилиан по лице и аз лесно бих могъл да намеря приемливо обяснение за идването на непознатия.

След като помълча около минута, графинята каза:

— Слушайте, Варни, ако Фостър наистина не знае, че човекът, когото е видял днес, е Тресилиан, признавам, че бих предпочела да не научава това, което и без туй не го засяга. Той се държи крайно недружелюбно и аз не бих искала да бъде съдия или таен съветник в личните ми работи.