Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 334

— Мадам — отвърна Фостър, — в писанието е казано, че жените трябва да се подчиняват на мъжете и ако вие сама се облечете и тръгнете спокойно с нас, аз ви уверявам, че докато имам сили да държа пръста си на спусъка, никой няма да ви докосне.

Разбрала, че няма откъде да чака помощ, и успокоена малко от думите на Фостър, графинята обеща да стане и да се облече, ако те излязат от стаята. Варни също я увери, че докато бъде с тях, не бива да се страхува за честта и за живота си и обеща, че няма дори да се приближава до нея, щом неговото присъствие й е толкова неприятно. Каза й още, че нейният съпруг ще дойде в Къмнър хол най-късно на следващия ден след тяхното пристигане.

Без да има каквото и да било основание да им вярва, бедната Еми се поуспокои малко от тия думи и при светлината на фенера, който й оставиха на излизане от стаята, започна да се облича.

Нещастницата се обличаше и в същото време плачеше, трепереше от страх и шепнеше молитви. Със съвсем други чувства бе свързано обличането й преди, когато то будеше у нея гордост и съзнание за красотата й. Сега тя се стараеше да се забави колкото е възможно повече, докато най-сетне, изплашена от нетърпеливото почукване на Варни, бе принудена да каже, че вече е готова да ги последва. На излизане от стаята Варни се оказа съвсем наблизо и тя с такъв ужас се хвърли към Фостър, че щалмайсторът на графа се закле повече да не се приближава до нея.

— Ако изпълнявате точно волята на съпруга си — каза той, — няма да ви се налага изобщо да ме виждате. Ще гледам да се държа по-надалеч и ще ви оставя под надзора на човека, който ви харесва повече.

— Волята на съпруга ми! — възкликна тя. — Това е волята на бога и то е достатъчно за мен! Ще вървя така покорно след мистър Фостър, както жертвата отива на заколение. Той поне е баща и ще съблюдава приличието, ако не човечността, а на теб, Варни, и едното, и другото, са ти еднакво чужди.

Варни отговори, че тя е свободна да избира, и тръгна напред, за да посочва пътя, а графинята — ту водена, ту почти носена на ръце от Фостър — бе отведена от кулата Сейнтлоу до страничната врата, където Тайдър ги очакваше с носилка и коне.

Еми бе настанена в носилката, без да окаже някаква съпротива. Тя въздъхна облекчено, като видя, че край носилката яздят само Фостър и Тайдър, който управляваше конете, докато вдъхващият такъв ужас у нея Варни ги следваше отзад и скоро съвсем се изгуби в тъмнината. Пътят обикаляше езерото и Еми се стараеше да задържи в паметта си гледката на внушителните кули, които принадлежаха на нейния съпруг; някои прозорци още светеха — там сигурно пируваха и досега. Скоро пътят се отклони настрани, замъкът се изгуби от погледа й и Еми с дълбока въздишка се отпусна в носилката, предоставяйки се изцяло на волята на съдбата.