Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 328

В своите сметки обаче Лестър не взе пред вид характера на своята гостенка. Неговият вид и думите му наистина причиняваха дълбока скръб и нетърпима мъка на кралицата, но тъй като не беше в състояние да му отмъсти другояче, тя разбираше, че разпитът е истинско мъчение и за нейния вероломен поклоник, и го продължаваше, без да обръща внимание на собствените си страдания, както дивакът не обръща внимание на изгорените си ръце, когато с нагорещените до бяло клещи изтръгва късчета месо от тялото на пленения враг.

Най-сетне Лестър не издържа и като изтощен елен, който в отчаянието си се обръща към преследвачите си и започва да се отбранява, показа, че търпениението му е изчерпано.

— Господарко — каза той, — аз съм виновен и зная, че вината ми е по-голяма, отколкото я преценихте вие в справедливия си гняв. И все пак, господарко, ще дръзна да кажа, че моето престъпление, макар и да е неопростимо, има своите сериозни основания и ако красотата и величието могат да изкушат слабото човешко сърце, аз бих могъл да ги посоча като причини, които са ме накарали да скрия тайната си от ваше величество.

Кралицата бе толкова изумена от тия думи, които Лестър съзнателно произнесе съвсем тихо, че за известно време не можа да проговори, и той дръзко продължи защитата си.

— И вие, ваше величество — рече той, — която толкова много сте ми прощавали, ще ми простите навярно и сега, че се обърнах към вас с думи, които вчера сутринта биха били счетени само за невинна шега.

Като го гледаше право в очите, кралицата отвърна:

— Милорд, кълна се в небето, че вашето нахалство минава всякакви граници! И то обаче няма да ви спаси. Елате насам, милорди, приближете се и чуйте една новина. Тайната женитба на лорд Лестър ме е лишила от съпруг, а Англия — от крал! Негова светлост има съвсем патриархални вкусове: една жена не му е достатъчна и той ни оказва честта да ни предложи лявата си ръка. Какво нахалство, представете си! Достатъчно е било да проявя към него известна благосклонност, и той вече си е въобразил, че моята ръка и моята корона са на негово разположение. Надявам се, милорди, че поне вие имате по-добро мнение за мен. Аз мога само да съжаля този тщеславен човек, както бих съжалила детето, чийто сапунен мехур се е пукнал в ръката му. Отиваме в приемната зала! Лорд Лестър, заповядваме ви непрекъснато да бъдете край нас!

При напрегнатото очакване, което тегнеше над залата, човек лесно може да си представи всеобщото стъписване, когато кралицата каза на намиращите се по-близо до нея:

— Дами и господа, Кенилуъртските тържества още не са завършили. Предстои ни да отпразнуваме сватбата на благородния господар на замъка.