Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 310

— Какво иска от мен мистър Едмънд Тресилиан?

— Правосъдие, милорд — отвърна спокойно, но твърдо Тресилиан.

— Всеки има право на правосъдие — каза Лестър — и особено вие, мистър Тресилиан, затова бъдете сигурен, че ще го получите.

— Аз не съм и очаквал нещо друго от ваша светлост — каза Тресилиан, — но времето не чака и аз още тази вечер трябва да поговоря с вас. Мога ли да дойда във вашата стая?

— Не! — отвърна остро Лестър. — Не под покрив, още по-малко под моя покрив! Ще се срещнем на открито.

— Вие нямате настроение или пък сте недоволен от нещо, милорд — каза Тресилиан. — Уверявам ви обаче, че нямате никакво основание да се сърдите. За мен мястото е без никакво значение, стига да разполагаме с половин час за обяснение.

— Надявам се, че няма да ни е нужно толкова време — подхвърли заплашително Лестър. — Ще се срещнем в градината веднага щом кралицата се оттегли в покоите си.

— Разбрано — отвърна Тресилиан и се оттегли, а Лестър в миг бе обзет от дива радост.

„Най-сетне небето се показа милостиво към мен и ми даде в ръцете негодника, който ме опозори и ми причини жестоки страдания. Вече няма да обвинявам съдбата, защото сега ми се предостави възможност да науча какви други подлости е подготвял той срещу мен и веднага след това да го осъдя и да го накажа за престъпленията му. На работа! На работа! Сега няма да ми бъде трудно да се преструвам. До полунощ остава малко, часът на отмъщението ми е близък и аз няма да го пропусна!“

Докато тези мисли се блъскаха в главата на Лестър, тълпата угоднически и почтително се отдръпваше, за да му стори път, и той най-сетне зае отново Мястото си до кралицата, предизвиквайки всеобща завист и възхищение. Но ако пред хората, изпълнили сега прекрасната зала, можеше да се разкрие душата на човека, станал предмет на тази завист и на това възхищение, душата, в която като духове в магически кръг, начертан от зъл магьосник, се сблъскваха най-различни страсти — престъпно честолюбие, разбита любов, жажда за отмъщение и обмислена жестокост, — кой от тях, от най-видния придворен до най-нищожния слуга, обслужващ трапезата, би пожелал да си смени мястото с фаворита на Елизабет, с господаря на Кенилуърт?

Нови мъчения го очакваха, когато се върна при Елизабет.

— Идвате тъкмо навреме, милорд — каза тя, — за да разрешите един спор между нас, дамите. Сър Ричард Варни помоли за нашето разрешение да напусне замъка заедно с болната си жена. Каза ни, че е получил съгласието ви, тъй че нямаше причини да му отказваме нашето. Естествено ние нямаме ни най-малко желание да го откъсваме от грижите за тази нещастна млада личност, но трябва да знаете, че днес сър Ричард Варни бе толкова пленен от някои наши дами, че — както мисли графиня Рътланд — той няма да отведе бедната си побъркана жена по-далеч от езерото. Там ще я хвърли във вълните, ще я настани в кристалния дворец, за който ни разказваше омагьосаната нимфа, и ще се върне тук като весел вдовец, за да пресуши сълзите си и да потърси утеха при нашите дами. Какво ще кажете за това, милорд? Варни ни се представя вече в два-три образа, а вие сигурно най-добре знаете какъв е той всъщност. Мислите ли, че е способен да изиграе на своята жена такъв долен номер?