Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 292

Последва гробно мълчание. Лестър беше ядосан, но се колебаеше, защото съзнаваше напълно неубедителността на своите доводи. Варни сведе очи с престорено огорчение и смиреност.

В този тежък и мъчителен миг Еми прояви истинската сила на своята воля, която при по-благосклонна съдба би могла да стане най-доброто украшение на високия й сан. Изпълнена с достойнство, тя спокойно приближи до Лестър с израз, който очевидно говореше, че безграничната й любов към него не е в състояние да разколебае твърдото й убеждение в правотата на принципите й.

— Вие изказахте вече мнението си, милорд — започна тя, — как трябва да излезем от това трудно положение, но аз за съжаление не мога да се съглася с вас. Този джентълмен или поточно този господин направи друго предложение, срещу което нямам нищо против, но което пък на вас не ви се нрави. Не бихте ли чули, ваша светлост, съвета на една млада и плаха жена, която ви обича безкрайно?

Лестър мълчаливо кимна с глава в знак на съгласие.

— Причината за всички тези нещастия, милорд — продължи Еми, — са тайнствеността и лицемерието, с които сте били подтикнати да се заобиколите. Изтръгнете се от тиранията на тези срамни окови, милорд! Бъдете истински английски благородник, рицар и граф, който счита истината за основа на честта и скъпи честта повече от живота си. Хванете за ръка вашата нещастна жена, заведете я при трона на Елизабет и кажете: „В минута на заслепение, развълнуван от въображаемата красота, от която сега не е останала дори следа, аз се ожених за Еми Робсарт.“ С това вие ще ми отдадете дължимото, милорд, и ще спасите честта си. Нека сетне законът или властта поискат да се разделите с мен, аз няма да възразявам, защото тогава ще мога с чест да скрия отново разбитото си сърце в сянката, от която ме измъкна вашата любов. А сетне ще потърпите само малко — животът на Еми няма дълго да пречи на осъществяването на вашите блестящи планове.

В думите й имаше толкова достойнство и толкова нежност, че в душата на Лестър се пробудиха всички добри и благородни чувства. От очите му сякаш падна пелена и мисълта за жалката и двулична роля, която бе играл досега, го накара да изпита угризения на съвестта и изгарящ срам.

— Аз не съм достоен за теб, Еми — прошепна той, — след като си позволих да поставя амбициите и честолюбивите си планове по-високо от сърце като твоето! Сега ще трябва да изтърпя горчивото унижение, когато пред очите на злорадстващи врагове и учудени приятели започна да разплитам всички бримки на досегашното си измамно поведение. Ами кралицата! Впрочем нека вземе главата ми, както ме заплашваше тази сутрин.

— Вашата глава! Заради това, че сте използвали свободата и правото на всеки англичанин да си избере жена? Засрамете се, милорд! Именно това недоверие в справедливостта на кралицата, този страх пред несъществуваща опасност са ви накарали да се отклоните от правия път, който е не само по-честен, но и по-безопасен от всички други.