Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 290

Те влязоха бързо и заключиха след себе си вратата.

— Е, добри демоне — измърмори под носа си Варни, — ако съществуваш изобщо, ела да отървеш от беда своя помощник, тъй като корабът ми се намира сега сред опасни вълни!

Разчорлена и с раздърпани дрехи, графиня Еми седеше на леглото, изпаднала в дълбоко униние. Тя трепна при изскърцването на вратата, обърна се бързо и като впи поглед във Варни, извика:

— Негоднико, идваш да извършиш някое ново злодеяние ли? Лестър прекъсна бързо обвиненията й. Той излезе напред, хвърли плаща си и по-скоро строго, отколкото нежно, каза:

— Мадам, вие ще имате работа с мен, а не със сър Ричард Варни.

Сякаш някой бе махнал с вълшебна пръчка — толкова рязко се измениха и видът, и поведението на графинята.

— Дъдли! — извика тя. — Дъдли! Дойде най-сетне!

Тя се спусна с бързината на светкавица към съпруга си, хвърли се на шията му и без да обръща внимание на присъствието на Варни, го обсипа с милувки и измокри лицето му със сълзи. От устата й излизаха откъслечни и несвързани думи, най-нежни изрази, които би могла да й подшушне само любовта.

Лестър мислеше, че има достатъчно основания да се сърди на жена си за нейното непослушание, което едва не го погуби тази сутрин. Кой гняв обаче би останал непреклонен пред такива ласки, пред такава безгранична привързаност, проявена от жена, която беше толкова хубава, че дори раздърпаното й облекло, дори страхът, мъката и изтощението, способни да унищожат красотата на други жени, я правеха само още по-привлекателна! Той приемаше тези ласки и им отговаряше, макар че в нежността му имаше тъга, която тя не можа да забележи, докато не премина първата бурна изява на радостта. Сетне тя се вгледа в лицето му и го попита, обезпокоена, дали не е болен.

— Не, Еми, телом — не — отвърна той.

— Значи, и аз ще бъда вече здрава. О, Дъдли, аз бях болна! Бях много болна, откакто не сме се виждали — днешната ни ужасна среща изобщо не я броя. Какво ли не изпитах — болест, мъка, страхове! Но ти дойде и с теб се върнаха радостта, здравето и сигурността!

— Уви, Еми — отвърна Лестър, — ти ме погуби!

— Аз ли, милорд? — попита Еми и едва появилата се лека руменина на радостта отново изчезна от бузите й. — Как съм могла да напакостя на човека, когото обичам повече от себе си?

— Не искам да те упреквам, Еми отвърна графът, — но не наруши ли ти моите заповеди и присъствието ти тук не излага ли и двама ни на опасност?

— Нима това е така? Нима? — възкликна тревожно Еми. — В такъв случай аз няма да остана нито минута повече. Ако знаеш само какви ужасни неща ме накараха да напусна Къмнър! Аз обаче няма да говоря за себе си. Ще кажа само, че ако това е възможно, никога не бих се върнала там по своя воля… Но щом е необходимо за твоята безопасност…

— Ние ще ти намерим някое друго убежище, Еми — каза графът. — Ще отидеш в един от моите северни замъци и няколко дни… мисля, че не повече… ще се представяш за жена на Варни.

— Лорд Лестър! — извика Еми и се изтръгна от прегръдките му. — Как е възможно? Вие давате на съпругата си недостойния съвет да се признае за жена на друг? И избирате за тази цел тъкмо Варни?