Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 291

— Еми, говоря ти сериозно. Варни е мой предан слуга и е посветен в най-интимните ми тайни. Сега аз съм готов да се лиша по-скоро от дясната си ръка, отколкото от неговата помощ. Ти нямаш причини да се отнасяш така презрително към него.

— Бих могла да посоча една — отвърна графинята — и виждам как той, въпреки самонадеяността си, трепери от страх. Аз обаче няма да обвинявам човек, който ти е необходим като дясна ръка. Той може и да ти е предан, но ако искаш да запазиш предаността му, не му се доверявай много. За себе си ще кажа, че само със сила мога да бъда заставена да тръгна след него, а свой Мъж не бих се съгласила да го нарека дори за…

— Но, Еми — каза Лестър, ядосан от упорството й, — това е само временна измама, необходима за нашата сигурност, която сега виси на косъм заради твоя женски каприз, заради желанието ти час по-скоро да заемеш положението, което отговаря на титлата ти! А аз ти дадох тази титла при условие, че известно време нашият брак ще остане в тайна. Ако предложението ми не ти харесва, сърди се на себе си, защото ти ни доведе и двамата дотук с твоето безумие. Друго средство няма и ти трябва да изпълниш заповедта ми.

— Не мога да изпълня тази заповед — отвърна Еми, — защото тя не е в съгласие с честта й съвестта ми. Този път няма да те послушам. В името на твоята нечестна игра ти можеш да се опетниш, но аз никога няма да направя нещо, което би ме опозорило. Как ще можеш да видиш в мен чистата и целомъдрена жена, достойна да споделя съдбата ти, ако сега се съглася да скитам из цялата страна като жена на този безпътен човек, твоя слуга Варни?

— Милорд — намеси се Варни, — съжалявам, че графинята е твърде предубедена към мен, за да приеме сега едно мое предложение, макар че то би могло да й хареса повече, отколкото собствените й планове. Тя има влияние над мистър Едмънд Тресилиан и сигурно лесно ще го накара да я съпроводи до Лидкоут хол, където би могла да живее, докато настъпи време да се открие тайната.

Лестър мълчеше, без да откъсва от Еми втренчения си поглед, в който изведнъж припламна подозрение. Еми обаче изрази спонтанно чувството си:

— Ах, ако можех отново да попадна в бащиния си дом! Когато го напуснах, аз съвсем не мислех, че ще се разделя и с честта, и с душевното си спокойствие.

Варни продължи, сякаш мислеше гласно:

— Това, разбира се, ще принуди милорда да сподели тайната си със странични лица, но графинята сигурно може да гарантира за честта на мистър Тресилиан и на хората от дома на нейния баща.

— Млъкни, Варни! — извика Лестър, който вече не беше в състояние да се въздържа. — Кълна се в небето, че ще забия кинжала си в гърдите ти, ако още веднъж ми предложиш да споделя тайната си с Тресилиан.

— А защо да не му се довериш? — попита графинята. — Нима е по-уместно да споделяш тайните си с Варни, отколкото с един безупречно честен и благороден човек? Не ме гледай така страшно, аз казвам истината. Веднъж вече сторих зло на Тресилиан заради теб, но сега не искам пак да бъда несправедлива към него и да мълча, когато се поставя под съмнение неговата чест. Аз мога да се въздържа — добави тя, като гледаше към Варни — и да не смъкна маската на лицемера, но не мога да позволя да се клевети благороден човек в мое присъствие.