Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 293
Уолтър Скот
— Ти нищо не знаеш, Еми! — извика Дъдли, но бързо се опомни и продължи: — При всички случаи аз няма да бъда доброволна плячка на нейния произвол и на нейната отмъстителност. Аз имам приятели, имам съюзници. Няма да се оставя като Норфък да ме поведат към ешафода като добиче на заколение. Не се страхувай, Еми, ще видиш, че Дъдли е достоен за името си. Веднага трябва да се свържа с някои приятели, на които мога да разчитам, тъй като положението е такова, че не е изключено да се окажа пленник в собствения си замък.
— О, милорд, не предизвиквайте раздор в мирната държава! Никой приятел не може да ни помогне така, както нашата правдивост и нашата чест. Повикайте на помощ само тях и ще видите, че цели тълпи завистници и злодеи няма да успеят да ви победят. Отвърнете ли обаче лице от тези съюзници, няма да ви спаси ничия друга защита. Истината, мой благородни лорде, винаги е била изобразявана без оръжие.
— Но мъдростта винаги се е прикривала зад непробиваема броня, Еми — отвърна бързо Лестър. — Не спори с мен за средствата, които ще използувам, за да направя колкото е възможно по-безопасна моята изповед — другояче не бих могъл да нарека предстоящото обяснение с кралицата, — която и без това крие достатъчно опасности. Време е да вървим, Варни! Сбогом, Еми! За да те обявя открито за своя жена, ще поема риск, за който само ти си достойна! Скоро ще те уведомя за по-нататъшните събития.
Той я прегърна пламенно, наметна се отново с плаща и излезе заедно с Варни. Преди да напусне стаята, Варни се поклони ниско, после погледна изпитателно Еми, сякаш искаше да разбере дали в помирението със съпруга й влиза и неговото опрощение. Графинята го гледаше с неподвижен и невиждащ поглед, като че ли пред нея имаше не човек, а празно пространство.
— Тя сама ме тласка към крайности — промърмори на себе си той. — Един от двамата трябва да загине — или аз, или тя. Все нещо ме задържаше досега от съдбоносната стъпка. Сега обаче всичко е решено — един от нас ще загине.
В това време той с учудване забеляза, че някакво момче, което стражът пъдеше, се приближи до Лестър и му заговори. Варни беше от ония хора, които обръщат внимание на всяка дреболия. Той попита стража какво е искало от него момчето и последният му отговори, че го е молило да предаде някакъв пакет на побърканата лейди, но той му отказал, защото нямал такова право. Задоволил любопитството си, Варни се приближи до своя господар и го чу да казва:
— Добре, момче, пакетът ще бъде предаден.
— Благодаря, благородни мастър слуга — каза момчето и в следващия миг изчезна.
Лестър и Варни с бързи крачки се върнаха в покоите на графа по същия коридор, който ги бе завел в кулата Сейнтлоу.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ШЕСТА
Нали ви казах,
че тя прелюбодейства — казах с кой.
Не стига туй — предателка е тя;
в съюз престъпен с нея е Камило
и знае вече тайни, от които
би трябвало да се срамува тя.
