Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 16

— Тони Фостър си е здрав и читав — отвърна ханджията, — но чуй, родственико, не те съветвам да го наричаш Тони Паликлада, ако не искаш да те намушкат в гърба.

— Какво? Нима е започнал да се срамува от прякора си?

— възкликна Ламборн. — А по-рано имаше навика да се хвали с него и да казва, че му е толкова приятно да види печен еретик, колкото и печен бик.

— Да, родственико — отговори ханджията, — но ти говориш за времето на кралица Мери, когато бащата на Тони беше управител на имението на абата от Абингдън. После обаче Тони се ожени за една чистокръвна прецизианка и, повярвай ми, стана най-върл протестант.

— И сега се държи важно, вири нос и презира старите си приятели — допълни търговецът.

— Това означава, че работите му са тръгнали на добре — каза Ламборн. — Щом в джоба на човек задрънкат собствени парици, веднага започва да се държи по-надалеч от ония, чиито доходи зависят от имуществото на други хора.

— Тръгнали са, ама не чак толкова на добре — рече търговецът. — Помниш ли Къмнър хол, стария замък край гробището?

— Как да не помня — три пъти съм обирал овощната градина. И какво от това? Там живееше старият абат, когато в Абингдън имаше чума или друга някаква болест.

— Да — потвърди ханджията, — но това беше много отдавна. Сега там се разпорежда Антъни Фостър. Живее в замъка с благосклонното позволение на един знатен благородник, който е получил църковните земи от кралицата. Живее си той там и хич не ще и да знае за бедняците от Къмнър, сякаш него самия са посветили в рицарство.

— Не — възрази търговецът, — причината не е само в гордостта на Тони. Има и една красива лейди, която той крие дори слънцето да не я съзре.

— Как? — възкликна Тресилиан, който сега за първи път се намеси в разговора им. — Нали казахте, че Фостър е женен, и то за прецизианка?

— Беше женен, и то за най-върла прецизианка — от ония, гдето наистина не вкусват месо през великите пости. Живеели с Тони — така поне разправят — като котка с куче. Но тя умря, мир на праха й, и остави Тони с една дъщеричка. Та сега хората мислят, че той се кани да се жени за тази непозната, за която тук се вдига толкова шум.

— А защо? Искам да кажа — защо се вдига толкова шум за нея? — попита Тресилиан.

— Отде да знам — отговори ханджията. — Хората говорят, че била красива като ангел, но никой не знае откъде е дошла и всекиму се иска да разбере защо така строго я пазят. Самият аз не съм я виждал, но ти, мистър Голдтред, струва ми се, я беше видял веднъж.

— Да, да, видях я, старче — потвърди търговецът. — Слушайте да ви разкажа. Връщах се от Абингдън… Минах под източните еркерни прозорци на стария замък, където са изрисувани всички светии, всякакви предания и тем подобни. Не тръгнах по обикновения път, а през парка. Задната врата беше заключена и аз реших, че с правото на стар приятел мога да пресека през гората, където е по-сенчесто — денят беше доста горещ, — пък няма и толкова прах. Носех жакет с прасковен цвят, украсен със златен фестон.