Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 12
Уилям Шекспир
ПЪК
Всякъде в гората бях,
ала нийде не съзрях
тоя, който ще опита
силата, в туй цвете скрита.
Тъмно. Тихо. Нито звук.
Но почакай! Ей го тук!
Той е! В дрехи от Атина!
Ха! Та, значи, ти отмина
влюбената в теб мома.
Я! И тя е тук! Сама!
Смелост нямала, горката,
да полегне до ръката
на безстрастния любим!
Нищо, ний ще му платим!
Тука црък! И тука црък!
Тез очи ще пръсне Пък,
тъй че, щом излезе вън
наемателят им — Сън,
през откритата врата
да се вмъкне любовта
и на него да попречи
в тях да се завърне вече.
Сбогом! Най-учтив поклон!
Имам среща с Оберон!
ЕЛЕНА
Убий ме, но поспри! Аз губя сили!
ДЕМЕТРИЙ
Като търчиш след мене десет мили!
ЕЛЕНА
Във тъмното недей ме изоставя!
ДЕМЕТРИЙ
Аз тъкмо туй се готвя да направя!
ЕЛЕНА
Задъхах се от тоз напразен лов!
След всеки зов той става по-суров!
О, Хермия, с какво измиваш ти
тоз поглед свой, та толкоз той блести?
Със сълзи? Туй да беше твойта тайна,
аз бих била от тебе по-сияйна!
Не, аз съм грозна. Вече го разбрах.
Щом всеки звяр пред мен побягва в страх,
какво се чудя толкоз на това,
че и Деметрий ме търпи едва!
Кое лъжливо криво огледало
измамната надежда ми е дало,
че моя грозен лик ще изличи
на Хермия блестящите очи!
Но що е туй? Лизандър! На земята!
Убит? Ранен? Заспал? О, майко свята!
Лизандре, ако жив си, говори!
ЛИЗАНДЪР
И ще се хвърля в огъня дори
за теб, Елена! Чудо съвършено,
в такава степен от петно лишено,
че виждам през прозирното ти тяло
сърцето бързо-бързо затуптяло!
Ах, тоз подлец Деметрий! Де е той?
О, име тъй добро за меча мой!
ЕЛЕНА
Недей така, Лизандре! О, недей!
Не е подлец Деметрий, ни злодей.
Щом тебе твойта Хермия обича,
какво от туй, че той след нея тича?
ЛИЗАНДЪР
Каква ти Хермия! Аз нея вече
не искам да я виждам отдалече!
Не Хермия — Елена любя аз!
Кой враната не би сменил завчас
за гълъбица! Разумът човешки,
докато още зрее, прави грешки,
но моят разум вече е съзрял
и разума на тоя свят прозрял,
посочва той на чувствата ми ясно
кое е грозно и кое — прекрасно.
Прекрасното е тука! То личи
във тези ослепителни очи,
разлистващи ми страници любов,
където всеки ред ще бъде нов,
така че увлекателната книга
до гроба ще ми стига и престига!
ЕЛЕНА
Дали за присмех съм била родена!
Или за грях съм с него наградена?
Не стига ли, не стига ли това,
че досега две ласкави слова
не съм заслужила от своя скъп,
та нужно е сега на моя гръб
