Читать «Комедия от грешки» онлайн - страница 23
Уилям Шекспир
АНДЖЕЛО
О, той се радва на почтено име,
доверие и обич безгранични,
каквито няма друг. На честна дума
от всекиго получил би пари,
за да закупи всичката ми стока!
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
По-тихо! Някой иде! Точно той е!…
АНДЖЕЛО
…И то с верижката ми на врата,
която уж не беше получавал!
Елате, да му кажа две-три думи!…
Синьоре, аз съм крайно удивен,
че вий — при туй с такъв позор за вас —
поискахте да ме опозорите,
като отрекохте да сте получил
верижката, която — както виждам —
сега открито носите на шия!
Освен скандала, тъжбата, затвора
вий ощетихте този мой приятел,
комуто спорът между нас попречи
платна да вдигне и отплава днеска.
Признавате ли, че от мене взехте
верижката, която е на вас?
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Разбира се! Кога съм го отричал?
АНДЖЕЛО
Отрекохте го и дори под клетва!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
А кой лъжата ви ще потвърди?
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
Не е лъжа то! Аз те чух, ти знаеш!
Не те е срам, безчестник! Жалко, дето
такива ходят между честни хора!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Ти, който ме нападаш, си безчестник!
Ще ти докажа свойта чест веднага,
ако държиш на думите си още!
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
Държа, безчестнико! Измъквай меч!
АДРИАНА
О, спрете се! Недейте! Той е луд!
Вземете му оръжието! Боже!
Вържете и слугата му! Веднага
откарайте и двамата във къщи!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Закъсахме я! Бърже, господарю!
Това е манастир! Веднага вътре!
ЕМИЛИЯ
По-тихо, хора! Обяснете кротко:
защо се блъскате, какво ви трябва?
АДРИАНА
Мъжът ми полудя и влезе вътре!
АНДЖЕЛО
Усещах аз, че нещо се е смахнал!
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
И аз не трябваше да вадя меч!
ЕМИЛИЯ
А откога е обладан от Злия?
АДРИАНА
От седмица е тих, странящ и мрачен,
съвсем по друг от оня, който беше,
но днес едва потайната му болест
избухна в миг с невероятен гняв!
ЕМИЛИЯ
Да е загубил стока по море,
погребал скъп приятел или кривнал
към някаква любов неразрешена —
което става, щом съпругът дава
на погледа си прекалена волност, —
как мислите, коя от тез беди
могла е да се случи на мъжа ви?
АДРИАНА
Не зная… никоя… освен ако
е третата. Наистина, отскоро
усещам, че влече го вън от къщи.
ЕМИЛИЯ
Не сте ли го упреквали за туй?
АДРИАНА
Упреквала съм го!
ЕМИЛИЯ
Навярно меко!
АДРИАНА
О, не! Понякога и доста остро!
ЕМИЛИЯ
Но насаме!
АДРИАНА
Не, също и пред чужди!
ЕМИЛИЯ
Но рядко сигур?
АДРИАНА
Не, напротив, често!
От укори по този повод аз в
леглото му не давах да подремне,
