Читать «Хамлет» онлайн - страница 8

не давай глас на зрелите си мисли,

а на незрелите не давай ход.

Естествено се дръж, но не простей!

В сърцето си със скоби от стомана

приятеля изпитан приковавай,

но дланите недей да си протриваш

от ръкостискания с още голи,

недоизлюпили се запознанства.

Страни от свадите, но влязъл в тях,

тъй действай, че противникът ти после

от тебе да страни. Удостоявай

със слух мнозина, но малцина — с глас.

Във мненията чужди се заслушвай,

а своето за себе си пази.

За дрехите пари недей да жалиш,

обличай се богато, но със вкус —

човекът си личи от облеклото

а знатните французи в тази област

са най-изискани и най-изискват.

Недей да даваш и да взимаш взаем,

защото, който дава, често губи

пари и дружба, а пък, който взима,

се учи на разхита. И най-важно:

бъди на себе си във всичко верен

и както ден след нощ от туй ще следва,

че няма никога да се окажеш

неверен и към другите. Върви!

На добър час! Помни какво ти казах!

ЛАЕРТ

Почтително си взимам сбогом, татко!

ПОЛОНИЙ

И време е. Слугите те очакват.

ЛАЕРТ

Прощавай, сестро! Заключи в ума си

съвета ми!

ОФЕЛИЯ

                        Той вече е заключен

и ти ще отнесеш ключа му.

ЛАЕРТ

                                        Сбогом!

Излиза

ПОЛОНИЙ

Какво ти каза брат ти, дъще моя?

ОФЕЛИЯ

За принца нещо, господарю мой.

ПОЛОНИЙ

И много правилно! До мен достигна,

че напоследък принцът ти отделял

премного частно време и че ти

си му отвръщала със щедър прием.

Ако това е тъй — а точно тъй

ми бе предадено, и при това

като предупреждение. — аз чувствувам,

че май не ти е ясно какво искат

от тебе твойта чест и мойто име.

Догде сте стигнали? И само правда!

ОФЕЛИЯ

О, господарю мой, от него аз

получих напоследък многобройни

прояви на привързаност.

ПОЛОНИЙ

                                Какво?

Привързаност? Ха! Дрънкаш празни думи

като дете, което не познава

опасността! И ти му вярваш, значи,

на тези — как нарече ги — прояви?

ОФЕЛИЯ

Не знам какво да мисля, господарю.

ПОЛОНИЙ

Щом ти не знаеш, аз ще те науча:

мисли, че грош не струват всички тези

прояви и привързаности! Ум

попривържи, Офелио, че инак —

за да завършим фразата в духа

на тази духовитост — току-виж,

привързал ми едно хлапе на скута!

ОФЕЛИЯ

Но, господарю, чувствата си принцът

изливаше във най-почтена форма!

ПОЛОНИЙ

Да точно: външна форма! Хайде, хайде!

ОФЕЛИЯ

И думите си, господарю, той

подкрепяше с безбройни свети клетви!

ПОЛОНИЙ

Да, мрежи за гугутки! Ха, да помним

как щедро, щом кръвта кипи, душата

във заем дава клетви на езика!

Недей за огън взима, дъще моя,

тез мълнии, които заслепяват,

ала не топлят и угасват в миг,

едва изказани! От днес нататък

дарявай по-скъпернически свойто

девическо присъствие! Цени

съгласието си над всяка първа

покана за беседа! А за принца

помни едно: че той е твърде млад;

и друго: че отпусната е нему

по-дълга връв, отколкото на теб.

И тъй, не слушай клетвите му, дъще —

не са те, както външно се представят,

защитници на каузи почтени,

а ходатаи на сластолюбиви

попълзновения, които лъхат

с лъха тамянен на светите връзки,

та лесно да подлъгват. Значи, ясно?

От днес не бих желал да губиш време

за празни приказки със принца Хамлет.