Читать «Хамлет» онлайн - страница 10
Уилям Шекспир
ако подмами ви към дълбините
или към стръмната скала, която
надвесва се над собствената бездна,
и там, превърнал се във нещо страшни,
ви помрачи разсъдъка и хвърли
духа ви в лудост? Помислете, принце!
И без това ръбът влече, когато
човек погледне в пропастта и чуе
под себе си на толкоз стотин стъпки
бученето там долу!
ХАМЛЕТ
Той ми кима! …
Върви! Върви! Аз ида подир теб!
МАРЦЕЛ
Не бива, господарю!
ХАМЛЕТ
Остави ме!
ХОРАЦИО
Не тръгвайте!
ХАМЛЕТ
Съдбата ме зове
и прави всяка жила в мойто тяло
да се изопва като тетива!
Пуснете ме ви казвам! Честна дума,
на призрак ще превърна всеки, който
ми се изпречи!… Тръгвай! Аз те следвам!
ХОРАЦИО
Той няма власт нас своите постъпки!
МАРЦЕЛ
Не бива да го слушаме! След него!
ХОРАЦИО
Да тръгваме! Какво ли ще излезе
от всичко туй?
МАРЦЕЛ
Да, има нещо гнило
във Дания.
ХОРАЦИО
Да я закриля бог!
МАРЦЕЛ
След него! Тръгвайте!
ПЕТА СЦЕНА
ХАМЛЕТ
Къде ме водиш? По-натам не мръдвам!
ПРИЗРАКЪТ
Изслушай ме!
ХАМЛЕТ
Да, слушам!
ПРИЗРАКЪТ
Наближава
часът, във който трябва да се върна
сред мъките на серните огньове.
ХАМЛЕТ
О, беден дух!
ПРИЗРАКЪТ
Недей да ме окайваш,
а слушай ме какво ще ти разкрия!
ХАМЛЕТ
О, говори! Мой дълг е да те слушам.
ПРИЗРАКЪТ
И щом изслушаш ме, да отмъстиш.
ХАМЛЕТ
Какво?
ПРИЗРАКЪТ
Духът съм аз на твоя клет баща,
осъден за известно време нощем
да броди по земята, а пък денем,
от глад измъчван, да горя във огън,
додето той пречисти в мен злините,
извършени, когато бях във плът.
Ако не бе ми строго запретено
за своята тъмница да говоря,
ти би изслушал разказ, от чиято
най-слаба дума младата ти кръв
се би смразила, мозъкът — побъркал,
очите ти — изхвръкнали безумно
от своите орбити като звезди,
а къдрите ти, сресани грижливо,
във ужас биха щръкнали нагоре
като бодли на сплашен таралеж!
Но тези откровения не са
за слух на смъртни. Чуй ме! Чуй! О, чувай
Ако обичал си баща си нявга…
ХАМЛЕТ
О, боже!
ПРИЗРАКЪТ
… то отмъсти за неговото грозно,
ужасно, отвратително убийство!
ХАМЛЕТ
Убийство?
ПРИЗРАКЪТ
Убийство — грозно както най-доброто
от всичките убийства, но от всички
по-грозно, отвратително и подло!
ХАМЛЕТ
О, казвай го веднага, за да мога
по-бърз от мисъл, от мечта любовна
да литна към мъстта!
ПРИЗРАКЪТ
Готов си, виждам,
а пък и трябва по да си отпуснат
от тлъстата трева, която гние
в сънлива леност край брега на Лета,
за да не скочиш. Слушай, Хамлет: казват,
че спейки във градината си, бил съм
ухапан от змия. Това лъжа е,
която хитро сипват във ухото
на цяла Дания. Знай, сине мой,
че пепелянката, която клъвна
живота на баща ти, носи днес
короната му!
ХАМЛЕТ
Чичо ми? О, моя
предчувстваща душа!
ПРИЗРАКЪТ
Да, този сластен
прелюбодеец и кръвосмесител
с нечисти чарове и подли дарби —
проклети да са! — прелъсти за свойта
