Читать «Хамлет» онлайн - страница 7
Уилям Шекспир
на моя татко, ще го заговоря,
дори и пъкъла да ще да зине,
за да ми каже да мълча! И моля,
ако видяното не сте издали
в мълчание го дръжте все така,
а и на туй, което ще се случи,
отдайте му око, ухо, разсъдък,
каквото щете, само не език!
За обичта ще ви платя със обич.
Преди дванайсет ще се срещнем, значи,
на стражната площадка. Дотогаз!
ТРИМАТА
На клетвата си верни, господарю!
ХАМЛЕТ
На дружбата, на дружбата! Вървете!
Духът на татко ми? Въоръжен?
Не е добро! Подушвам подло дело!
О, бързай, нощ! Търпение, душа!
И в дън земя да е зарито даже,
безчестното накрай ще се покаже!
ТРЕТА СЦЕНА
ЛАЕРТ
Нещата ми качени са. При всеки
приятел-кораб и помощник-вятър
не спи, сестрице, а ми пращай вести
за себе си!
ОФЕЛИЯ
Бъди спокоен, братко!
ЛАЕРТ
За Хамлет и за дребните му знаци
на благосклонност, считай ги, сестрице
игра, прищявка, ранна теменужка,
поникнала сред пролетния мъх
на младостта му — чар и дъх за миг,
и толкоз.
ОФЕЛИЯ
Само толкоз?
ЛАЕРТ
Ти за толкоз
ги вземай сестро! Ний растем не само
във плът и мишци — както се изгражда
телесният ни храм, така израства
и вътрешната служба на духа,
и разума ни. Може би сега
той люби те, без низост и измама
невинния му натиск да петнят,
но сана му претеглила, ти, сестро,
помни със страх, че неговата воля
не му принадлежи, защото той е
подвластен сам на своя произход.
Не е той кой да е, та да отрязва
сам пая си; от неговия избор
зависят силата и здравината
на цялата държава и понеже
е тъй, като избира, той е длъжен
да се придържа строго към гласа
и волята на тялото, чиято
глава е. Затова, ако ти прави
признания, на твоя ум подхожда
да вярваш в тях, доколкото той може
да та осъществи, което значи,
доколкото в съгласие е с него
гласът на Дания. Мисли си, сестро,
каква шега ще понесе честта ти,
ако, ухо на песните му дала,
отключиш под несдържния му натиск
сърцето си наивно и със него
ковчежето на своето моминство!
Офелио, сестрице, слушай брат си,
дръж в своя тил моминските си чувства,
далече от обстрела на страстта!
Най-строгата девойка е в опасност,
щом чара си разкрива под луната.
Самата добродетел често гине
окаляна. А червеят прояжда
дечицата на пролетта най-често,
докато още в пъпката са скрити,
и най са страшни листните зарази
във младата роса на утринта.
Затуй, сестрице, моля те, внимавай,
далече от съблазън бой се пак
самата наша младост ни е враг!
ОФЕЛИЯ
Добрия ти съвет ще взема, братко,
за строг пазач на своето сърце,
ала недей като греховен пастир
на мен да сочиш трудната и стръмна
пътечка към небето, а пък сам
с безсрамието на заклет развратник
да газиш в лекия, разцъфнал друм
на наслажденията, без да помниш
за свойта проповед!
ЛАЕРТ
Не бой се, сестро!
Но татко иде. Двоен благослов
е двойна радост… Случай се усмихва
за втори път да се простим със вас.
ПОЛОНИЙ
Ти още тук? Върви, върви, Лаерте!
Попътен вятър мачтите е яхнал
и всички тебе чакат! Приеми
благословията ми и вдълбай
в ума си тези няколко съвета:
